Дони влиза в “Медикус”, защото е басист, свири с лявата ръка и изглежда алтернативно

С минитурне групата отбеляза 30 години от създаването си

Неотдавна група “Медикус” отбеляза 30 години на българската сцена. По традиция членовете на групата се събират всяка година на медицинския празник - 7 април, за да припомнят музикалното си наследство. Въпреки че след 1995 г. бандата преустановява активността си, музикантите си обещават да се срещат веднъж годишно. Верни на обета си, тази година те изнесоха вече няколко концерта, с които затвърдиха присъствието си на група, която все още предизвиква интерес.

Доказателство за това е и участието им на фестивала Hills of Rock в Пловдив, който се проведе на 30 юни и 1 юли. Започвайки скромно на една от трите сцени на музикалното събитие, “Медикус” постепенно привлича вниманието на посетителите. Аудиторията започва да се пренасочва към тяхната сцена, щом зазвучават грабващи каубойски и поп мелодии. Завършвайки с евъргрийна “Векът на любовта”, групата е аплодирана от насъбралата се публика.

Интересен е начинът, по който възниква тази любима българска формация. Към края на 80-те г. на миналия век

група медицински

ентусиасти зарязват

за момент

престилките и

нарамват китарите

Мястото е Медицинска академия в София.

В онези времена там действа КЕВ - Клуб за естетическо възпитание, който се намирал в стая до моргата. Подобни клубове са нещо характерно за държавните институти тогава и множество театрални трупи подготвят свои представления чрез тях. Костадин Георгиев, известен впоследствие като Коцето Калки, е възпитаник на факултета по дентална медицина, но наред с това е увлечен и по театъра и философията. Още в първи курс той става режисьор и главен актьор на постановка за древногръцкия мислител Сократ. На фона на звуците на пионера на електронната музика Исао Томита Калки излиза на сцената, за да изпие отровата от бучиниш, която тогава е всъщност “едно прекрасно вино от ел”.

Докато упражнява актьорската си страст, Калки се събира с други участници от трупата на академията. Костадин Георгиев, Илия Христов, Венцислав Везенков, Здравко Жегов и Краси Фригито откриват, че освен медицината и театъра ги свързва и музиката. Новосформиралата се група свири кънтри музика с акустични инструменти. Парчетата, които изпълняват, започват да влизат в репертоара на постановките. Пример за това е провокативният спектакъл “Златното руно”, чийто автор е Радой Ралин. На премиерата момчетата от трупата представят историята за Язон и аргонавтите в контекста на комунистическия режим и идеали.

“Половината хора

там бяха от ДС,

навлечени с шапки и

шлифери”,

казва за публиката Калки. Сред нея се откроява и самият Ралин, както и първият демократичен президент на България - Желю Желев. Въпреки строгия надзор представлението се изнася и бива посрещнато с възторг. Самият Ралин се разплаква.

За първи път групата излиза с името “Медикус” на един студентски фестивал в Плевен. Събитието се провежда между 4 и 7 април през 1987 г. Тогава с бандата свири на барабаните и Емил Мишев, който е родом от града. Изборът върху латинското наименование за “лечител” не е случайно. От една страна, то е избрано заради медицинското ядро на членовете на групата. От друга - заради вярата на музикантите, че музиката лекува.

Освен медицинската формация на този фест се появяват и много други групи, които свирят рок и хевиметъл. Сред тях са “Ахат”, “Конкурент” и “Контрол”. В това време освен кънтри момчетата от “Медикус” представят и свои песни. Авторският им репертоар е повлиян от кънтри течението, но към това започва да се усеща вече и автентичното звучене на бандата.

Въпреки че е акустична банда насред тежко звучащи формации, “Медикус” е приветствана от публиката. Нещо повече - групата започва да обикаля страната с по-твърдите си колеги. Така в кабините на турбусовете, кръстосващи страната, непрекъснато звънтят техните акустични мелодии. Редица

любопитни случки

утвърждават

“Медикус” като

любимци по

концертите

Така например в една огромна спортна зала във Велико Търново токът ненадейно угасва. Някаква чистачка си тръгнала и дръпнала шалтера. Представлението не е завършило, а публиката е все още в екстаз от хардрок изпълненията. В този момент мениджърът на шоуто заставя момчетата от “Медикус” да излязат на сцената и да закърпят положението. Зазвучават акустични мотиви и ритми. Оказва се, че на публиката ѝ допада. Представлението е спасено.

Друга подобна случка включва участие на “Медикус” на стадион “Юрий Гагарин” във Варна. Годината е 1989-а и групата отново е единствената акустична формация насред банди, свирещи твърда музика. В публиката е пълно с хора с черни якета, вериги и навъсени погледи, което кара момчетата да мислят, че изпълнението им няма да го бъде. Напук на недобрия изглед формацията изпълнява песни на Енио Мориконе. Съдбата тук отново се намесва по забавен начин. Докато групата свири произведенията на италианския композитор, гръмва заря. Тътенът и искрите са последвани от ярко лазерно шоу. По-късно става ясно, че ефектите не са планирани за изпълнението на “Медикус” и се дължат на грешка от страна на техниците. Това щастливо недоразумение придава особено драматичен патос на песните на Мориконе и групата категорично печели любовта на феновете през онази вечер.

За разлика от концертния живот бандата среща известни трудности в началото по отношение на първите си записи. Причината е, че почти няма професионални студиа в страната. Гастролирайки между няколко малки частни студиа, момчетата правят първите си няколко песни. Една от тях е “Когато бях на седем”. Въпросното парче е детска каубойска песен. Групата я представя на националното радио, където я одобряват. Песента започва да звучи всяка сутрин в седем без десет.

Неусетно групата набира популярност. През 1991 г. излиза първият им албум - Medicus - vol. 1. През тази година получават и покана от Българската национална телевизия да направят запис в тяхното студио. Там излиза на бял свят и може би най-популярната им песен - “Векът на любовта”. Не след дълго тя става хит, а интересът към нея ѝ спечелва награда в известното по онова време предаване “Мелодия на годината”.

В началото на 90-те групата претърпява известна смяна на състава. Веселин Веселинов - Еко напуска. Решава да се отдаде на джаз музиката, при което зейва празно пространство за басист. Моментът на напускането е непосредствено след голям концерт в зала 1 на НДК пред четирихилядна публика. Тогава бандата е забелязана от един шотландски продуцент на име Боб, който им предлага да направят албум с кънтри песни на английски.

Един ден перкусионистът на “Медикус” Илия Христов засича Добрин Векилов - Дони в Синьото кафе. Разположено на ъгъла на бул. “Драган Цанков” и бул. “България”, кафенето е сборно място за редица музиканти в началото на 90-те. В момента, в който двамата се виждат, Илия изрича следните култови фрази:

“Търся басист, който

да свири с лява ръка,

да изглежда

алтернативно и да

пее “Кукла”

Дони, който тогава също следва фармация, го поглежда и отвръща “Ми това съм аз”. Така набързо, по каубойски, групата урежда въпроса с липсата на басист.

С идването си Дони внася нови идеи в “Медикус”. Междувременно договорът с Боб пропада поради различия по част от клаузите. Групата решава да преведе на български подготвяните за английска аудитория песни. Покрай това в колаборация с Дони се появяват едни от най-големите хитове на бандата като “Кошница с мечти”, “Там при Джино” и “Снежен сън”.

Скоро обаче напуска още един член на групата - Николай Танков. Той оставя синтезатора настрана и се установява в Швейцария. На негово място идва Момчил Колев - приятел на Дони, с когото правят хитовият дует Дони и Момчил по-късно. Когато идва новият клавирист, той заварва групата в подготовка за участие на предколеден концерт в клуб “113 плюс”. Така

Момчил започва

ударно в групата,

научавайки 24 песни за една нощ. След време на концерт в същия клуб присъства Джон Пийл - известен английски радиоводещ, който харесва изпълнението на групата. Благодарение на него някои от записите на “Медикус” се излъчват по радиото на Би Би Си.

През 1992 г. към групата се присъединява и Калин Вельов на барабаните. Преди това той свири в джаз формацията “Акага”. С новия състав бандата започва да клони повече към поп рок и кънтри рок сцената. Това съвсем ясно се чува в следващия албум на “Медикус” - “Векът на любовта” (1993).

Едно от любимите места за свирене в онези години за групата е кънтри клуб в Студентски град. Когато за първи път изнасят концерт там, пушекът от множеството димящи цигари е толкова гъст, че не се вижда нищо на три метра от музикантите. На всичкото отгоре на третата песен Коцето загубва гласа си и Дони трябва да го замести. Въпреки несгодите клубът остава специално място в сърцата на музикантите. Освен вечния смог мястото е толкова препълнено, че сервитьорите не могат да се разминават, а някои хора, ударили тавана на адреналина, вадят газови пищови и пригласят с изстрели на бандата. Насред революционната обстановка не липсват и представители на силите на реда. Те обаче също се оказват почитатели на групата. Така най-редовно през лятото

музиканти, фенове и

полиция стоят чак до

сутрешните часове,

посрещайки изгрева с музика и добро настроение.

Не липсват и концерти из страната. Във всички най-големи градове групата се радва на фенклубове, които посрещат лично любимците си. Едно от най-знаменитите им участия остава това покрай фестивала “ Аполония”. Там се запознават с актьора Ивайло Христов, в чийто спектакъл “Секс, наркотици и рокендрол” играят и до днес Коцето и Дони. Нощите, през които групата свири пред касите в градинката на Созопол, остават в спомените им като далечно ехо от годините на хипи движението.

През 1994 г. бандата издава последния си албум - Country Club Hits. Изминалите години на странстване и концерти остават като години на свобода на ума и безгрижие. Това са времена, в които музикантите не мислят за парите. Каквото изкарат, го харчат. Въпреки че започва да се усеща кризата и липсата на финанси, бандата пести средства и продължава да свири на живо. Всичко това до следващата 1995 г., когато формацията слага точка на съществуването си като състав, издаващ нови песни.

Тежката икономическа ситуация в страната и липсата на съгласие в “Медикус” по отношение на някои въпроси за развитието на бандата водят до преустановяване на дейността ѝ. Сантиментът от изминалите години обаче остава силен и членовете на бандата се уговарят да се събират за кратко веднъж в годината около докторския празник - 7 април.

След разпускането на групата Коцето Калки се захваща със солова кариера. През 1996 г. излиза неговият единствен досега солов проект - “Поглед нагоре”. Наред с това осъществява едно нестандартно начинание. На 16 май същата година Калки в компанията на Дони и фолклорната легенда Теодосий Спасов изнасят

концерт в небесата

на Хималаите

На връх Калапатар, който се издига на 5400 метра, пред публика от 32-ма души, изпълнителите влизат в Книгата за рекордите Гинес.

Другите членове на “Медикус” също се захващат с нови проекти. Д-р Венцислав Везенков отива при приятелите си от “Джендема”, Дони и Момчил стават дует, като към тях свири известно време и Калин Вельов.

Тази година “Медикус” се завръща в следния състав: стоматологът Костадин Георгиев - вокал, педиатърът и хомеопат Венцислав Везенков - бас, Любомир Бозаджиев - барабани, стоматологът Илия Христов - перкусии, Румен Трифонов - китара, и Момчил Колев - клавиши. Към тях от време на време свири и Михаил Шишков - стар приятел от предишни записи, и Лъчко Думанов - дългогодишен техен китарист.

Намеренията на бандата са да изнесат още няколко концерта до края на годината. Един от тях е по повод планираното откриване на клуба “София стейдж” на 7 октомври. На 1 ноември пък техните познайници от група “Спринт” отбелязват годишнина. “Медикус” също са поканени да свирят на концерта им.