Соколето, Гибона и Божко Лозанов герои във филми

Най-сниман в киното е боксьорът Владимир Колев

В началото на миналия век най-красивите жени стават съпруги на офицери. След 1944 г. най-търсените “партии” от дамите са артистите и спортистите.

Хората от двете професии са популярни, интересни, а и добре платени за времето си. Те дълго време не си нарушават териториите, но постепенно спортистите биват канени в киното.

“Любимец 13” (1958) е първият филм за футбола и е съвсем естествено в него да се появят и истински футболисти. Тогава в “ролята” на филмовия отбор “Витоша” влиза съставът на софийския “Спартак”. Най-голямата му звезда по това време е Стоян Китов.

През 1969 г. Въло Радев се подготвя да снима филм а си “Черните ангели”. За главната роля - Пантера, той пробва футболиста на “Левски”

Георги Аспарухов

- Гунди

Той е на върха на кариерата и славата си и му е любопитно да опита и в киното.

Гунди оставя прекрасни впечатления в целия снимачен екип. Той е красив, интелигентен, чаровен, но в крайна сметка Въло Радев решава, че той си е по-добър като артист на футболния терен и дава ролята на Стефан Данаилов.

Чак след 16-17 години българското кино ще се престраши да направи втори филм, в който главен герой е футболът. Това е “Незабравимият ден” (1975) на Петър Донев. Като артисти се изявяват футболистите на “Славия”, някои от тях имат реплики, а

Божидар Григоров

дори епизодична роля

Боби Григ, както го наричаха запалянковците, беше снажен централен нападател. Той участва в две световни първенства - Мексико (1970) и Германия (1974), но няма нито една минута на терена.

Във филма треньорът Каролев (Стойчо Мазгалов) е изправен пред дилемата да напусне отбора заради, “игрички” извън футбола или да се пребори с тях и да остане на поста си.

Боби, който във филма е централният нападател Сотиров, треньорът Каролев и красивата Марта (Наталия Маркова) са в любовен тригълник. И Боби Григоров каза на тренера си: “Ти не я обичаш. А аз я обичам!”.

Не знам колко дубъла са направени на тази сцена, но начинът, по който футболистът актьор произнася думите, може да влезе в топ 10 за най-дървено изречени реплики.

Друг герой във филма е съвсем младият Илия Величков-Гулията. Той е обещаващ футболен талант и има няколко кадъра, в които показва впечатляващ дрибъл - подминава противниковите играчи като колчета. Кой знае защо му бяха нахлупили рижава перука.

Боксьорът

Владимир Колев

е най-сниманият български спортист. Той се състезава в категория до 60 кг. Три пъти балкански шампион. През 1974 г. е втори на световното първенство в Хавана, а през 1976 г. - трети на Олимпиадата в Монреал.

Владимир Колев разказва, че в влиза в киното “покрай краката на Вера Маринова”, състезателка по спортна гимнастика и после спортен коментатор по БНТ. От години Маринова живее в Англия.

Веднъж Колев като пубер се загледал в хубавите крака на Маринова, щедро подчертани от минижупа й. И чува глас: “Малкият, какво заглеждаш жена ми?” Гласът е на Стойчо Шишков, дългогодишен втори режисьор основно при Людмил Кирков. Той е първият съпруг на Вера Маринова.

Шишков харесва свободното държане на боксьора и през 1984 г. излизат два филма с негово участие. Колев е следовател със собствената си фамилия в “Не знам, не чух, не видях”, където си партнира със Стефан Мавродиев, Мария Каварджикова и Пламена Гетова и Жоро в “Романтична история”, в който играе с Иван Иванов и Ирен Кривошиева.

През 2008 г. Стойчо Шишков го снима в игрално-документалния си филм “Футболни хамелеони”, където е заедно със Стойко Пеев.

В комедията на режисьора Петър Б. Василев-Милевин “Маневри на петия етаж” (1985) няколко пъти се мярка футболистът

Божидар

Искренов-Гибона

Искренов е асансьорен техник и участва в един епизод - вади от блокиралата кабина самия Велко Кънев, който е в ролята на неудачника Петър Петкин.

Във филма си “Живот до поискване” (1986) режисьорът Коста Биков снима двама екзотични спортисти - боксьора Божко Лозанов и футболиста Георги Соколов-Соколето.

Божко Лозанов

е голяма надежда в бокса, но не постига големи успехи. Той е като Херкулус - висок 202 см и тежи 140 кг. Извънредно здрав, с много едър кокал. Дланта му е колкото две длани на нормално развит мъж. Носи часовника на средния си пръст, а не на китката.

Има две версии защо не успява на световния ринг. Първата е, че има “заешко сърце”. Страхлив е. На олимпийските игри в Мелбърн два пъти сваля боксьора от СССР в нокдаун. Но след първата по-сериозна атака на руснака се отказва от боя.

Твърди се, че боксьор, незаминал в Мелбърн, му телеграфира: “Гъливер, като си мислел да се предаваш, защо не го направи с телеграма от София”? Страхът проваля бъдещето му като боксьор.

Според втората версия Лозанов имал много добро сърце. Веднъж нокаутира свой противник и той остава инвалид. И от този момент кариерата му тръгва надолу. Той сякаш не иска да удря силно и го побеждават много по-леки и по-слаби боксьори от него.

Лозанов се пропива. Негов приятел разказва: “Виждал съм разни момченца по 50 кг да му се репчат и да му посягат, а той им се моли да не го закачат...”

Георги Соколов

е смятан за най-големия футболен талант на България, по-голям дори от Георги Аспарухов. Има уникална техника, неуловим дрибъл, пробивна мощ в нападение, точен пас и поразяващ удар. Соколето дебютира в “А” група през 1957 г. за отбора на пловдивския “Спартак”, когато е само на 15 години и 5 месеца.

През 1958 г. преминава в “Левски” и първият му мач е контрола с отбора на английския “Челси”, играна в София. В “Левски” е 11 сезона. Има 239 мача и 83 гола във всички турнири.

Но винаги има проблеми с дисциплината и алкохола. Това в крайна сметка му “изяжда главата”. През 1969 г. “Левски” се обединява със “Спартак” и официално става отбор на МВР. Униформените началници освобождават Соколето от новия отбор, за да си нямат проблеми с непокорния талант.

Соколов никога не е бил член на БКП. Дядо му Златан Соколов е личен телеграфист на цар Борис III, заради което Соколето не е долюбван от комунистическата власт.

Футболистът играе последователно в “Дунав” (Русе), Хасково, който е “Б” група, и “Академик” (София). Приключва с футбола, преди да навърши 30 години. И също като Божко Лозанов се отдава на чашката.

И ето тези двама велики неудачници кани Коста Биков във филма си. За цвят. Но и защото Соколов е негов любимец, помни го още като студент, когато го вижда да играе “комар” с кибритена кутия. Майстор е да закрепя кутията откъм по-малката й страна, което е печелившо. Той подхвърля кибрита с палец и във филма. А когато се запознава, казва любимия си лаф: “Приятно ми е. Само Жоро, бивш Соколов...”

Докато снимат епизода, в който са и двамата, актьорите трябва да пият кока кола. Лозанов отказва и иска коняк. След като снимките свършват, бутилката вече е преполовена.

През 1996 г. Киран Коларов започва да снима “Испанска муха”. Предварителната реклама гръмна с новината, че в главната роля във филма ще се снима самият

Христо Стоичков

След дълги преговори с режисьора Киран Коларов обаче звездата на “Барселона” отказва. За да спаси положението Коларов използва актьора Тончо Токмакчиев, който играе с маска на Стоичков. Във филма се мярка и волейболният гигант Любо Ганев. Една критичка нарече филма “импотентен опит за еротична комедия”.

И това е. Още нямаме българския Вини Джоунс, наричан Секирата, който от уелска футболна звезда се превърна в екзотичен киноартист.

Димитър Бербатов загатна няколко пъти, че би се снимал в киното, но пък се запиля някъде из “тъмна Индия”...