След Чернобил фотограф от Смолян тръгва през 6 континента и 62 държави

Вилиан Стефанов ще измине пеша 40 000 км около света

“Или ще намеря пътя, или ще прокарам път.”

Това казва 33-годишният пътешественик, авантюрист и фотограф Вилиан Стефанов от Смолян. Той е единственият, който е прекосил България от юг на север, пеша и с каяк, по реки и язовири. Той е и първият човек, извървял пеша от западната до източната ни граница, следвайки жп линия.

В търсене на непознатото той влезе с гайгеров брояч в района на авариралата през 1986 г. АЕЦ “Чернобил” и изоставения град Припят, за да заснеме опустошението.

“Радиацията дебне отвсякъде. Изcлeдвaxмe oгpoмнaтa изocтaвeнa бoлницa, в чиeтo пoдзeмиe ca cклaдиpaни дpexитe нa пoжapникapи и вoeнни, paбoтили пo oбeзoпacявaнe нa взpивилия ce 4-и peaктop нa централата.

Тези дpexи ca cилнo paдиoaктивни и виcoки дoзи paдиaция ce oтчитaт дopи нa eтaжa нaд пoдзeмиятa, т.e. paдиaциятa ce пpocмyквa и мoжe дa yвpeди cepиoзнo вceки жив opгaнизъм. Обикаляхме из детското и гинекологичното отделение, където още могат да се видят празни бебешки легълца”, разказва Вилиан.

В Припят някога са живеели около 50 000 души, от които 6500 са били военни, преди да бъде обезлюден завинаги.

“Цели 6 квартала

са напуснати за

минути, а години

по-късно са

разграбени от

мародери

Навсякъде е смразяващо тихо. Птиците и насекомите са по-малко от туристите, които посещават този град призрак”, обяснява той.

Вратите на всички сгради са отворени, за да се намали рискът за посетителите, но повечето от тях са акумулирали твърде много радиоактивни материали, за да могат да се посещават безопасно. Танкове, хеликоптери и транспортни машини на съветската армия, използвани по време на изграждането на саркофага на избухналия реактор, са изоставени поради високите нива на радиация.

На около 30 км има КПП и достъпът до радиоактивната зона е строго ограничен. В Припят сега не живее никой, а в Чернобил - само специалисти, които охраняват саркофага на атомната централа. Всеки, влизал в охраняваната зона, минава проверка дали има наличие на радиация по него.

“Ако изключим радиацията, такива изоставени селища има и в България”, казва пътешественикът, който е запечатал и описал десетки необитаеми райони. В съавторство със съгражданина си Александър Караджов са издали книгите “Пътеводител на забравената България: Долината на стръвниците” и “Пътеводител на забравената България: Кормисош - земя на исполини”.

В тях Вилиан улавя безвремието на българските села и човешките му измерения. Целта не е да покаже как се оцелява като във филмите на Беър Грилс например, а да покаже усещането от непознатото място чрез снимки и слово.

Организира и фотоизложби. Средствата от продажба на копия от снимки от една от тях Вилиан ще дари на дома за слепи в Пирдоп. Той е бакалавър със специалност “Туризъм”, но работи като IT специалист, за да финансира начинанията си. Плановете му са да зареже компютрите и да се самоиздържа от хобито си.

Започнал да

пътешества преди

10-ина години с

малки маршрути

Оттогава обаче не може без прашните пътища, гръмотевичните бури, както и нощите, озвучавани от дивия вик на чакалите.

“Имало е страшно много опасни ситуации: от слънчев удар до пълно физическо изтощение, в епицентъра на гръмотевична буря, в голяма близост до отровна змия или мечка, но най-големите трудности са тези, които сами си поставяме в умовете си”, казва Вилиан.

Сега подготвя и четвърта книга - “Експедиция: Железен път”. Името не е избрано случайно, защото това е една от експедициите му. За 30 дни успял да прекоси пеша България от запад на изток и за това време преминал през 110 жп гари и спирки.

Вилиан тръгнал от Калотина и стигнал до Варна, а джипиесът накрая показал 687 км.  

“Снимал съм всички жп гари по трасето. За всяка съм показвал разрешение от ръководството на БДЖ, тъй като е забранено да бъдат снимани. Оказа се, че съм единственият, който е искал и получавал такова разрешение”, спомня си той.

Преди хоризонталното прекосяване на страната Вилиан я минал и вертикално - пеша и с каяк по реки и язовири. Тръгнал от 130-а гранична пирамида от южната граница край смолянското с. Мугла. Вървял пеша до Девин, а след това e плавал с каяк по язовирите “Цанков камък”, “Антонивановци” и “Въча”.

След това се прехвърлил в река Марица, по която доплувал до Пловдив. Оттам тръгнал пеша през Калофер, пресякъл Стара планина през връх Ботев и от другата страна достигнал до Ловеч, откъдето по река Осъм с каяка си достигнал Дунав.

Приключенията си описал в книгата “Експедиция Речен път. Да прекосиш България от юг на север за 25 дни”.

Наложило се насред

Осъм да спи в каяка,

но за зла участ

го сполетяла

гръмотевична буря

При друга експедиция единственото възможно открито място да преспи била просека на далекопровод. Той обаче бучал ужасно и не мигнал цяла нощ.

На 28 април мъжът ще продължи миналогодишната си експедиция, която е нарекъл “Тунджа”. Тогава тръгнал от Калофер и по течението на реката успял за 9 дни да акостира на брега на яз. “Жребчево”.

След месеци смята да продължи пътуването, тръгвайки от брега на язовира и да достигне до българо-турската граница, като измине 200 км по вода.

“Тази експедиция е част от подготовката ми за голямото околосветско пътуване, което искам да направя. Такова пътешествие се прави веднъж в живота и несъмнено ще бъде изпълнено с доста опасни моменти, но съм готов да се преборя - знам, че ще си заслужава”, казва пътешественикът.

Плановете му са да премине през 62 държави по 6 континента за време около 5 г. Пътуването ще започне от София, като с колело иска да се придвижи покрай Турското Черноморие, после да влезе в Азия, Австралия, двете Америки, Африка и да се върне през Гърция. Идеята му е да мине хилядите километри пеша и с колело в комбинация с влак или малки превозни средства, колкото да измине по-кратки отсечки за по-бързо време.

“Предстоят ми поне 5 имунизации против смъртоносните болести, с които мога да се сблъскам по време на приключението. Те трябва да бъдат направени в рамките на 2 месеца. Тръгвам със скромни средства, но несъмнено по пътя вероятно ще се наложи да работя, за да дофинансирам пътуването. Разчитам и на дарения”, разкрива Стефанов.

Впечатления от видяното ще пише в блог и ще публикува видео от местата, на които се намира. Освен това ще предава местоположението си на живо с GPS на специална карта през Google maps.