“Гунди, какъвто не го познавате” е уникална биографична книга за футболната легенда на “Левски” и България Георги Аспарухов (изд. на Книгоиздателска къща “Труд”). Творбата беше официално представена на 4 май 2018 г., навръх 75-годишнината от рождението на великия №9. Книгата е вече на пазара. В нея може да откриете уникални истории и снимки от живота на Георги Аспарухов. “24 часа” ви предлага откъс от книгата - за раждането на легендата...
Когато бебешки плач оглася иначе спокойната уличка “Братя Пешеви” в софийския квaртал “Редута”, всички наоколо разбират - той се роди! Денят е 4 май 1943 година.
Прекрасна е онази пролет. Дръвчетата вече са нацъфтели, врабчета чуруликат разпалено в двора на едноетажната, но спретната къщурка, на чиято порта пише №12.
И докато майското слънце напича по-силно от всякога в този ден, една майка и един татко се радват на своята рожба. Нов живот е дошъл на земята. Една звезда с ярка светлина изгрява на небосклона.
Той е Гошко. Георги Аспарухов Рангелов!
Или както по-късно ще стане известен – Гунди. Първородният син на Аспарух и Мария…
Сякаш по-щастлив от самите родители в този ден е дядо Геро. Така всички наричат Герасим, чорбаджията на къщата. Усмивката не слиза от брадясалото му и набраздено с бръчки лице. Толкова време е чакал своя внук. Толкова тегоби е преживял. Сам с двете си ръце е построил тази къщичка, в която проплаква Гошко.
Герасим не е кореняк софиянец.
Родът му
идва от село
Беренде,
строено на един баир в насечена и трудно достъпна гориста местност между градовете Драгоман и Годеч.
От малък дядо Геро е свикнал на къртовски труд, него работата не го плаши. Семейството му имало няколко декара нивички, пръснати из най-западните части на Балкана. Малко, но достатъчно, за да се изхранват. После става писар в селото. По онова време в Беренде се залюбва с Иванка. Най-личната мома в селото. След това се и оженва за нея. Тази баба Иванка, която по-късно ще шие от парцали първите топки на малкия си внук Гошко.
Без тях едва ли малчуганът от “Редута” щеше да се запали още от най-ранна възраст по футбола и от сутрин до вечер да гони кълбото на поляната. Но за това по-късно. Иванка се грижи за селскостопанската работа и за дома. Немотията и трудните години между двете световни войни принуждават Герасим да напусне родната къща в Беренде. Той и Иванка пристигат в София заедно с децата си. Намира си работа, като
отваря шивашки
дюкян към военните
в близост до интендантството.
По онова време един хълм край София се образува малка махала с няколко ниски къщи, наречена “Слатински редут”. През Руско-турската освободителна война (1877-1878) там са разположени турските войници. Много кръв е пропита в земята под хълма, който е стратегическо място за наблюдение на Софийското равно поле. Та именно на това възвишение Геро отдавна хвърля око. На баира цената на земята е по-ниска, отколкото долу в самата София. Дълго време Герасим разпитва, докато най-накрая през 1927 година един шоп от тогавашното село Слатина не му продава парцел от 2 декара. Всички спечелени и закътани от Геро пари отиват да си построи къщичката там. А тя трябва да бъде досущ като бащината от село Беренде – с три стаи и малка одая. Спретнали я, станала чудна.
Макар и бедно, щастливи живеят Герасим и Иванка. Четири деца отглеждат те в дома си в “Редута”. Кръщават ги Мара, Дочка, Зорка и Аспарух. Та затова и години по-късно дядо Геро толкова се радва на раждането на внука си Гошко. Радва се и за сина си Аспарух, който за първи път става татко.
Докато трите дъщери постепенно една след друга отлитат от бащината къща на Геро, Аспарухчо се изучава, отбива военната служба и се връща отново там, в “Редута”...
Аспарух завършва средно политехническо училище в София. Още тогава започва да го влече да поправя велосипеди, мотоциклети и коли. Отива войник в Казанлък. След казармата остава в града на розите и започва работа в завода за ремонт и производство на самолети. Мечтата му е да учи за авиоинженер в Германия. Така и не я осъществява, защото не успява да събере достатъчно пари и да замине на Запад. Освен, че е един от най-добрите занаятчии, Аспарух има и спортни заложби. По работническа линия участва в много футболни надпревари. Забелязват бързо таланта му и той става един от най-добрите футболисти в Казанлък по онова време. След това рита за отборите на “Борислав” (Първомай) и софийския “Шипка”.
Когато Аспарух се прибира в столицата, среща Мария. Онова момиче с най-прекрасната усмивка, която някога е виждал. Тя е съученичка и най-добра приятелка на сестра му Дочка от Полиграфическата гимназия. Мария живее в софийското село Войнеговци и когато няма с какво да се прибере, остава при своята дружка в “Редута”. Така се запознава с Аспарух. Любовта им е чиста и истинска. През 1942 година сключват църковен брак.
Година по-късно се ражда и Гошко. Тогава татко му
Аспарух постъпва на
работа като шлосер в
трамвайното депо.
Мария работи като
плетачка
Никога нямат възможности да забогатеят. Особено в онези тежки години на Втората световна война, когато Гунди е само на годинка.
В периода 4 януари – 1 септември 1944 година са бомбардирани 131 населени места у нас, убитите са поне 1276, най-малко 1381 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 954. Една от тях
пада точно в двора на
семейство Рангелови
в “Редута”
Бомбата на англо-американските авиационни сили разрушава половината от къщата, но, за щастие, всички оцеляват. Атаките точно в този район не са случайни. Квартал “Редута” е мишена на бомбардировачите, тъй като под него е построен огромен бункер, който съществува и до днес. Той се е използвал за последно точно през Втората световна война. Там са съхранявани зенитните оръдия на нашата войска. Заради бомбардировките част от жителите на квартала се изселват от къщите си.
След разрушенията се налага известно време Геро и Иванка да живеят в допълнителна пристройка, обособена като лятна кухня. Аспарух работи в Главната техническа работилница в “Красно село”. Годините им с Мария минават в кътане на всяка стотинка. Целта е да спестят достатъчно за солидна семейна къща.
Военните години отминават, а малкият Гунди не помни нищо от тях. Него все към топката го тегли. Едва проходил, синът на Аспарух и Мария вече гони кълбото. Ако такова изобщо се намери, защото в онези времена топките са истински кът. Баба Иванка е станала майстор с губерката. Събира стари парцали, кълчища и крои. Какво да прави, нали внучето ѝ по цял ден за това я моли. А в игрите парцалените топки се късат. И така всеки път се налага да се шият нови и нови…
Някога зимата в София е била люта. Не като сегашните. Натрупва метър сняг. Едва тогава малкият Гунди е залъгван да остави топката и временно да грабне кънките. Те са подарък на татко му Аспарух от италиански инженери, докато работи в Казанлък. На малчугана
кънките са му твърде
големи, но дядо му
Геро измисля как да
ги върже с тел върху
детските обувчици
И така по цял ден Георги се пързаля из стръмните снежни улички на “Редута”. Студът и снегът не го плашат, дори напротив. Само му липсва топката, но ще почака още малко и когато се стопи, отново ще рита навън. Сега гони парцаленото кълбо вътре в къщата. Понякога чупи прозорци, чаши и чинии, това са белите на невръстния Гошко, който иначе е послушно дете.
Родната къща на дядо Геро в село Беренде вече е съборена. Останала е само една от селскостопанските постройки в двора. Тя се намира нависоко. Сякаш е кацнала на втория ред над останалите съседни къщи. Някога селото е кипяло от живот. Името му е дадено от печенежкото племе, наречено берендеи. То се преселило на територията на България след разгромна загуба на бойното поле в сражение с Киевска Русия през XI век. Друга част от племето се заселва в Пернишко, където също има село с името Беренде.
Когато Гошко е малко дете, драгоманското село кипи от живот, но той не прекарва ваканциите там, тъй като е далече, а семейството няма автомобил. Понякога го водят на другото му село Войнеговци в Софийското равно поле.
И до днес в Беренде се издига, макар и в окаян вид, гробищната църква “Свети Петър”, в която Геро и Иванка някога всяка неделя палят свещ. Средновековният храм има статут на паметник на културата. Съдържа уникален стенопис, датиращ от XIII век. Сега в Беренде живеят неколцина старци. Повечето от тях са там само през лятото, а зимата децата им си ги прибират по градовете.
Днес за имота се грижи Таня Рангелова, която е втора братовчедка на Георги. В селото асфалт няма. До него се стига единствено по тясно, криволичещо между нивите пътче. През зимата Беренде е откъснато от света. Наоколо се чува само воят на прегладнелите вълчи глутници. Местните разказват, че хляб се доставя само два пъти седмично, и то ако не е натрупал дълбок сняг. Табелата на входа на селото отдавна е открадната. Сега на мястото ѝ стърчат само двата метални кола. Повечето къщи са запустели. Само каменните улички връщат към времената, когато дядо Геро е бил млад момък.
Запазената постройка е изключително стара – от кирпичени тухли, измазвани с кал и слама. И до днес на портата стои закована табела с избелял надпис №9. Случайно или не, номерът на адреса съвпада с този, който години по-късно ще се превърне в любим на Гунди и ще остане негова емблема за вечни времена.
“Тук е израснал и чичо Аспарух”, споделя братовчедка му Таня. Пред къщата се вижда и огромен дъб, който расте там от незапомнени времена. Местните старци са категорични, че това е едно от най-старите живи дървета в България. Тук е още от годините на дядо Геро...
Още много интересни истории може да намерите в книгата "Гунди - какъвто не го познавате".
Коментари (0)
Вашият коментар