Доцента спасява кариерата на Бербатов

Легендарният физиотерапевт на ЦСКА и националния отбор Христо Запрянов-Доцента спасява кариерата на Бербатов още при идването му на "Армията" като юноша бледен. Тогава бъдещата звезда на "Манчестър Юнайтед" страда от болестта на Шлатер, която идва при прекалено претоварване и ускорен растеж на мускулите и удря спортистите в колянната става. Доцента и колегите му откриват проблема и дават едномесечна почивка на Бербо, като по това време легендарният масажист се запознава с всеки един мускул на тялото си. Днес Митко явно е забравил за огромната помощ и не се вясва на "Армията". 

"Бербатов обича масажите - разказва Запрянов пред "България Днес". - Добро момче беше. Не че се надува, но аз наскоро го питах защо не идва на "Армията". Нямал време за това. Сега, когато спря с футбола, може и да намери..."

Доцента лекува четири поколения големи български футболисти. Започва с това от 70-те години на Георги Аспарухов-Гунди и Димитър Пенев, през 80-те години се грижи за имена като Стойчо Младенов и Спас Джевизов, след това е любимецът на четвъртите в света, а накрая масажира Димитър Бербатов и Мартин Петров. През цялото време остава верен на ЦСКА, но в националния отбор не дели играчите на "червени" и "сини". Запрянов е част от отбора на четвъртите в света в САЩ и има важна роля за достигането до полуфиналите.

"Работил съм с Гунди в националния отбор през 70-та година на Белмекен - спомня си Доцента. - Нищо че беше от "Левски". Тогава нямаше такова противопоставяна като сега. Даже в националния отбор през 94-та десет човека бяха от "Левски". Това няма значение, когато става въпрос за националния отбор. Сега почнаха да ги мешат, създават се някакви настроения и противопоставяния."

Запрянов вече 50 години е в бранша и днес продължава да има свой кабинет на "Армията". "Занимавам се с травмите на юношите, имаме 300 деца - казва Доцента. - С първия отбор не. Само когато някой закъса сериозно. С обикновени хора също работя. Когато никой не може да ги оправи, идват при мен и свършвам работата."

Голямата болка на Запрянов е недостатъчното признание от страна на държавата към героите от САЩ '94. Физиотерапевтът недоумява как може за трето място на олимпиада в женските щанги например да се получава солидна пенсия, докато за бронзов медал на световно по футбол - нищо. 

"Само за това съжалявам - казва Доцента. - Че никой от тези, които ръководят футбола и властта, не направи нещо по този въпрос. Когато има успехи, те първи се снимат с футболистите. Може и да участваме някой ден на световно, но е изключено да вземем медали. Няма да го доживеем. Само това ме разочарова. Поне да мине през Народното събрание да кажат, че не може да стане и това е. Но никой не повдига въпроса. Те ни слагат заедно с другите спортисти, които са участвала на световно първенство, а не на олимпиада. Но футболът е нещо различно. Дано да се сетят за героите на САЩ '94. Големите футболисти никога няма да плачат за пари. Те стискат зъби и карат напред."