Историята на още една конюшня

Или каква можеше да бъде съдбата на Царските конюшни, ако бяха на друга географска ширина, а не на ъгъла на бул. “Княз Александър Дондуков” и бул. “Васил Левски” в София

И София, и Рим, и Виена, и Париж, и Лондон си имат своите конюшни, чиито истории от създаването им до края на Втората световна война си приличат като две капки вода. В началото са построени като конюшни със стотици, дори хиляди коне и каляски в тях, готови по всяко време да обслужат транспортните нужди на папи, императори, крале и царе, а с напредването на индустриалната революция през XIX век автомобилите изместват старите впрягове.

Ще разберем истината за нашата Царска конюшня само ако сравним съдбата ѝ с тези на европейските ѝ посестрими след края на Втората световна война.

Както императорската конюшня във Виена, така и кралската в Лондон са бомбардирани и в голяма степен разрушени в края на Втората световна война, но веднага след това са възстановени в историческия им вид. Кралската конюшня в Лондон по ясни причини не е променила първоначалното си предназначение и до днес, докато тази във Виена е превърната в изключителен комплекс от няколко музея и центрове за изкуства, които носят името Museumsquartier или “Музейният квартал”.

Показателно е преобразяването, което претърпяват през вековете папските конюшни в Рим, които и до днес носят името на папския дворец - Quirinale, срещу който са построени.

Строителството им започва при папа Инокентий XIII през 1722 г. и са завършени от папа Климент XII през 1732 г. Конюшните запазват предназначението си чак до 1938 г., когато в тях е

настанен автопаркът

на кралската

фамилия Савоя

След обединението на Италия през 1870 г. и окончателното преместване на столицата в Рим в двореца Quirinale се настанява италианското кралско семейство.

След провелия се през 1946 г. референдум Италия се превръща в република и в двореца Quirinale се настанява президентът на страната. Едва през 1980 г. бившите папски конюшни са превърнати в музей на каляските. Поради недоброто състояние, в което са се намирали, през 1997 г. се налага общината в Рим да започне генерален ремонт на конюшните. Затова кани световноизвестната архитектка и дизайнерка Гае Ауленти, която да възстанови този архитектурен паметник с уникална позиция в урбанистиката на града и да му даде нужния престиж, като го превърне в безценно експозиционно пространство. Преди началото на ремонта президентството на Италия дарява бившите папски конюшни на общината в Рим. Само две години и половина по-късно и с по-малко от 5 милиона евро ремонтът е завършен. За сравнение ремонтът на Българския Лувър струваше на данъкоплатците над 40 млн. лв. и в него все още текат ремонтни работи.

На 21 декември 1999 г. в присъствието на президента Карло Адзелио Чампи е открита и

първата изложба в

бившите папски

конюшни с

шедьоври от

Ермитажа

В момента Le scuderie del Quirinale е една от най-посещаваните галерии

в Рим (на второ място след галерията към монумента “Виториано” на пиаца “Венеция”), в която през последните 18 години бяха организирани средно по четири изложби на година, като най-впечатляващите бяха тези на Караваджо,

Тициан, Тинторето, Ботичели, Бернини, Антонело да Месина, Дюрер, Канова, Веласкес, Рембранд, Матис, Пикасо, Фрида Кало, Вермеер и др. За тях се стичаха стотици хиляди посетители от цял свят, които бяха готови да чакат с часове на километрични опашки. Само изложбата “Караваджо в конюшните на Quirinale” за четири месеца привлече близо 600 000 човека, което средно на ден означава по 5000 посетители и приходи от над 10 милиона евро.

Естествено, и дума не може да става за сравнение с нашите Царски конюшни от времето на княз Батенберг, но човек може поне да помечтае, докато по-малко сантименталните и повече корумпирани български политици и безскрупулни бизнесмени са в яростна надпревара за унищожението на историческото ни наследство.

Обикновено, когато някой си отиде от този свят, всички с въздишка си спомнят какъв добър човек е бил. Явно същото важи и за конюшните.