Пейо Яворов - вечният квартирант

Лора Каравелова обзавежда втория етаж на ул. “Раковски” 136 по свой вкус, това е единственият им общ дом

Поетът Пейо К. Яворов никога не е имал свой дом в София. Вечният квартирант! Такъв е бил авторът на “Две хубави очи”.

Когато започва връзката му с Лора Каравелова, той живее (пак под наем) на последния етаж на днешната улица “Витоша” 34 (на ъгъла с ул. “Солунска”) - по ирония на съдбата там преминават и последните му дни - ослепелият поет се самоубива в този дом.

Двамата са щастливи. В зимните снежни вечери Лора, увита с пухкави кожи, изтичва и изкачва на един дъх стръмните стълби и полита в прегръдките на своя Яворов. Това е записала в дневниците си неговата наследница Ганка Найденова, благодарение на чиито усилия я има (все още) тази къща музей.

Мястото, подобно на мансарда, е тясно за двамата влюбени. Търсят нещо подходящо и попадат на предложението на г-н Белински - чиновник в Сметната палата, който предлага под наем етаж от къща на ул.“Раковски” 136.

Двамата наемат

втория етаж,

но Яворов по това време заминава за Македония, зает с местните вълнения и възрожденски дела. А Лора възторжено се заема с местенето и устройството на новото място, което, уви, обитават едва година и половина. Фатален край на една започнала така красиво любовна история.

Любимата на Яворов закачва плюшени завеси, докарва антики, декорира с изкуствени цветя. Яворов се чувства като птица в златна клетка, твърдят наследниците му.

Защо е

значим

този дом?

Точно в тези стаи Яворов произнася “Моята мила Лора се застреля...”. Там е драмата. Там се питат следователите дали куршумът е заседнал в корсета. Там се правят възстановките. А делото до днес не е ясно... Просто “Моята мила Лора...”.

После поетът се връща да живее на стария си адрес на “Витоша”. Там стълбите още пазят последния допир на слепия поет. На Яворов. Който изкачвал стръмните стъпала до последния етаж. Опирайки се на перилата. Нагоре! Нагоре! Дали към своята Лора? Но истината е, че полита към смъртта.

А каква е драмата на дома на “Раковски”? Битката сградата да стане музей е нелека. Поетът Христо Радевски е против това, разказва Явора Стоилова - дъщерята на Ганка Найденова. Нейната упорита майка - наследница на рода, намира подкрепа от Вълко Червенков, от акад. Тодор Павлов. И така музеят е отворен. Започват укрепителни работи. Васил Стоилов - вече известен художник и съпруг на Ганка Найденова, дава средства от своя изложба за ремонта, който никак не е лек. Прави и копия на картините на двама холандски художници, които Лора подбира за стаите им с Яворов. Самата Найденова дарява над 200 експоната, между които златни обици и сребърни пафти на Яворовата майка, кръстче с косата на Мина, портрет на поета, рисуван от Васил Стоилов през 1904 г., и др. По-късно, констатира с тъга Явора, някои от експонатите са откраднати, а други събират мухъл и прах в мазето на къщата.

Драмата с дома

продължава

Над него направо тегне проклятие. Сред наследниците е Кочо Стоянов (Кървавия Кочо). Мъжът се самоубива заради труповете, които тегнат на съвестта му, точно в стаите на Яворов. После наследството се пада на сестрите Паскалеви, които са изселени. “Ако ги бяха възмездили навреме, нямаше да има тези проблеми”, убедена е Явора Стоилова.

Каква е

ситуацията сега?

На емблематичната улица “Раковски” е разположена къщата, в която от 29 ноември 1912 до трагичната нощ на 30 ноември 1913 г. живеят Пейо Яворов и Лора Каравелова. От 1963-а г. къщата функционира като музей, съхраняващ ценни сбирки от ръкописи, оригинални фотографии, личната библиотека на поета, първите му издания с автографи, оръжейната му колекция. Лични вещи на Пейо Яворов, Мина Тодорова и Лора Каравелова, живописни платна, графични листове и произведения на пластичното изкуство от бележити български творци. Битовата експозиция с работния кабинет на поета пресъздава семейното огнище на Яворов и Лора. Тук е възстановена и стаята с оригиналните мебели и вещи от последното жилище на поета на ул. “Витоша”.

През годините къщата сменя много собственици. Постройката не е стабилна, има опасност за посетителите. Бъдещето на музея, битката на Ганка Найденова (открила 3 музея на Яворов у нас), са неясни. Дали сградата ще бъде одържавена, дали ще стане общинска, дали собствениците ще разиграят една голяма сделка с нейната цена (говори се за над милион евро, все пак това е в центъра на София), не е ясно. Едно е знайно - в нея се е разиграла голяма драма с един от най-големите български поети и неговата любима. Нима тази история не заслужава да има музей?