В епохата на социализма ЦСКА е №3 в Европа от Източния блок

Отборът на ЦСКА, който се справи със спечелилия 3 пъти поред КЕШ “Аякс”.

Привържениците на ЦСКА у нас с право се гордеят с европейските успехи на любимците си. Те са и най-силният им коз в споровете с феновете на “Левски” заради редицата провали на “сините” в турнири, донесли им етикета “евроидиоти”.

Да, ЦСКА е най-успелият български клуб в Европа, а солидна разработка в един от блоговете на авторитетното руско издание sports.ru показва нещо повече - само 2 отбора от Източна Европа са постигнали повече от “армейците” в турнирите през епохата на социализма. Това са “Цървена звезда” и “Динамо” (Киев).

В блога си “Футбол. Минало и настояще” Александър Костенко е подредил по система спрямо резултатите и постиженията 20-те клуба от социалистическите страни, представили се най-силно в турнирите в периода

от техния старт

през 1955-а до

окончателния

разпад и на

последните

страни от

Източния блок

през 1992 г.

Трябва задължително да се отбележи, че освен че е изпреварен само от 2 отбора, ЦСКА е и единственият български в класацията на 20-те най-добри.

В детайлния си материал Костенко разказва за европодвизите на първите 5 тима в класацията. (Виж цялата на 39-а стр.)

Освен това изброява ключови моменти от историята на турнирите, в които са замесени състави от соцдържавите, и трофеите, спечелени от тях. За сравнение пуска и таблицата по коефициенти на УЕФА за сезон 1991/1992, който е последният със соцелементи в турнирите.

Костенко използва следната схема за изготвяне на класацията си - за участие в КЕШ отборите получават по 5 т., за КНК - по 3 т., за панаирните градове/УЕФА - по 1 т. Бонуси: за 1/4-финал - 1 т., за 1/2-финал - 2 т., за финал - 3 т., а за трофей - 5 т. За участие в суперкупата на Европа се полага 1 т., а за победа - 2. Към тях се прибавят точките, които отборите са спечелили в хода на турнира - 1 за равенство и 2 за победа.

Активът на ЦСКА е 248 т. Най-успешният тим от Източния блок в Европа - “Цървена звезда”, има 352, а подгласникът му “Динамо” (Киев) - 266.

Футболистите на “Цървена звезда” се радват с трофея за победител в КЕШ след успеха с дузпи над “Олимпик” (Марсилия) в Бари.
Футболистите на “Цървена звезда” се радват с трофея за победител в КЕШ след успеха с дузпи над “Олимпик” (Марсилия) в Бари.

Костенко започва разказа си от заемащия петото място в класацията унгарски “Дожа Уйпещ”, минава през 4-ия “Стяуа”, за да стигне до ЦСКА “Септемврийско знаме”, както е пълното име на българския клуб в най-славните му еврогодини.

Ето какво пише в блога за “червените” от стадион “Българска армия”: “Армейците” от София, които се превърнаха в третия по сила тим от социалистическия лагер, играха 2 пъти в полуфиналите на купата на европейските шампиони. Веднъж го направиха в купата на носителите на национални купи. В КЕШ имат и 4 1/4-финала.

Трябва да се отбележи, че ЦСКА “Септемврийско знаме” заема толкова висока позиция в нашата класация благодарение на своята стабилност. За разлика от “Дожа Уйпещ” и “Стяуа” този отбор година след година

играе в

европейските

клубни турнири

заради

постоянството в

резултатите си

Нееднократно стартира в турнира за КЕШ. Иначе казано - ставайки редовно шампион на България, ЦСКА малко по малко трупа точки и бонуси в касичката си.

Имаше времена, в които “армейците” от София издигаха своето “Септемврийско знаме” на безпрецедентни висоти за отечествения футбол.

В Европа ЦСКА

си печели

прозвището Убиец

на европейски

шампиони

Или българските воини ще изтормозят и отстранят “Аякс” след непрекъсната 3-годишна хегемония над Стария континент от холандския гранд, или същото се случва на “Нотингам Форест” след 2-годишно владичество на Европа, или от ЦСКА отпада “Ливърпул” в най-силните си години.

Интересното е, че срещу “Аякс” и “Ливърпул” “армейците” извършват акт на възмездие. В 1/8-финалите на КЕШ през сезон 1972/1973 “летящите” холандци буквално се подиграват с българския тим, побеждавайки го с 3:1 в София и с 3:0 в Амстердам. Впоследствие “Аякс” печели трофея и триумфира за 3-и път поред в КЕШ.

И колко сладко е отмъщението за “армейците”, когато година по-късно

те свалят

холандския гранд

от небесата на

грешната майка

земя,

заличавайки пасив от 0:1 от първия мач и печелейки реванша с 2:0.

Играчите на “Динамо” (Киев) позират с купата за победител в турнира КНК след 3:0 над “Ференцварош” във финала в Базел.
Играчите на “Динамо” (Киев) позират с купата за победител в турнира КНК след 3:0 над “Ференцварош” във финала в Базел.

Същата картинка се наблюдава и в съперничеството на ЦСКА с английския гранд “Ливърпул”.

В 1/4-финалите на турнира за КЕШ през сезон 1980/1981 “мърсисайдци” отмъстиха за честта на сънародниците си от “Нотингам Форест”, които в I кръг ЦСКА победи 2 пъти с по 1:0 и буквално съпка в калта 2-кратния носител на трофея. “Ливърпул” удари с 5:1 и 1:0 българите и след пауза от 2 г. за трети път стана носител на най-ценния европейски клубен трофей.

На отбора от “Анфийлд” не се удаде да защити титлата си. 1 г. след унижението си “армейците” от София отново заличиха пасив от 0:1 и с победа с 2:0 след продължения детронираха “Ливърпул”.

Финалният залп на “въоръжените сили” от България на международната сцена идва вече под името ЦФКА “Средец”, с което те се подвизават в последните години на социализма в Европа. Тогава в състава на този отбор блестят имена като Емил Костадинов и Любослав Пенев, но най-вече това на Христо Стоичков - бъдещия притежател на “Златната топка” за 1994 г.

Талантът на

Стоичков

предстои да се

разгърне в

пълна сила в

“Барселона”

А каталунците го вземат, след като в полуфиналите на КНК през сезон 1988/1989 Христо им вкарва 3 гола, а “армейците” губят достойно от спечелилия трофея впоследствие испански гранд с 2:4 и 1:2.

След трансфера от ЦСКА Христо Стоичков се превърна в легенда на “Барселона”.
След трансфера от ЦСКА Христо Стоичков се превърна в легенда на “Барселона”.

Плюс всичко това в следващиия евросезон ЦФКА “Средец” стига до 1/4-финалите в КЕШ, като по пътя до тях се справя с полския “Рух” (1:1, 5:1) и пражкия “Спарта” (2:2, 3:0). И отново главните роли са за Пенев, който вкарва 2 гола на “Рух”, Костадинов, разписал се също 2 пъти, но срещу шампиона на Чехословакия и Стоичков, пронизал “Спарта” 3 пъти. Между другото, в тима от Прага тогава играят Скухрави и Билек, които са футболисти от европейска величина.

Но в 1/4-финалите “армейците” не успяват да се справят с други такива в състава на “Олимпик” (Марсилия) воглаве с Жан-Пиер Папен - 0:1 и 1:3. Това обаче бе съвсем очакван неуспех.”

Така завършва частта за ЦСКА в разработката на Костенко. Към края ѝ той

изрежда

европейските

трофеи на

социалистическите

отбори

Те са, както следва: КЕШ - “Стяуа” (1986) и “Цървена звезда” (1991); КНК - “Слован” (Братислава, 1969), “Магдебург” (1974), “Динамо” (Киев, 1975 и 1986), “Динамо” (Тбилиси, 1981). Купа на панаирните градове - “Ференцварош” (1965) и “Динамо” (Загреб, 1967).

Костенко обръща специално внимание и на това, че повечето от 20-те най-успешни социалистически отбора в евротурнирите са такива, които са свързани със силови структури.

ЦСКА е сред тези, които представляват въоръжените сили на своите страни. Останалите са “Цървена звезда”, “Стяуа”, “Дукла” (Прага), “Легия” и “Хонвед”.

Само Албания след България по успехи в турнирите през периода

В състава на щастливото социалистическо футболно семейство България успява да изпревари единствено Албания в класацията за успешно представяне в европейските клубни турнири.

Подреждането е направено спрямо общия брой на отборите от една страна, пътите, в които те са стартирали в турнирите, и съответно точките и бонусите за успехи, които са посочени в таблицата на съседната страница.

Така България е била представяна между 1955 и 1992 г. от 17 тима. Те са започвали 110 пъти еврокампания и са набрали общо 676 т. Лидер е Югославия с 1110 т. Следват СССР (929), ГДР (925), Чехословакия (923), Унгария (854), Румъния (761), Полша (689), а след България е Албания със 195.

Рекорд на “Левски” е другата BG следа

Единствената друга българска следа в мащабния материал в блога на Александър Костенко е рекорд на “Левски”.

През септември 1976 г. стартират в турнира за Купата на носителите на национални купи срещу финландския “Рейпас”. Първият 1/16-финал завършва с внушителното 12:2 за “сините” пред 55 хиляди зрители в София. 6 попадения отбелязва Кирил Миланов. Реваншът също е спечелен от “Левски”. На финландска земя “сините” бият със 7:1. Миланов се разписва 4 пъти и така вкарва общо 10 пъти на “Рейпас”.

С тези резултати е поставен рекорд за количество голове в двойка мачове в европейските клубни турнири. Общо в двете срещи те са 22.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Марлене Дитрих - ангел за Холивуд, чудовище за дъщеря си
Защо не бива да ядем банани за закуска?
Най-самоуверените зодии
Лекарска грешка ли уби легендата Супер Кевин?
Защо фолиевата киселина е ключова още от планирането на бебе

Напишете дума/думи за търсене