Преди да се превърне във виртуоз на правото, Мирослав Джеров завършва магистратура по кларинет
“Прецени си, синко!” казва един от най-изтъкнатите юристи у нас проф. Александър Джеров на сина си Мирослав. Съветът е по повод новото предизвикателство в кариерата му - като член на ЦИК в следващите 5 г. Мирослав Джеров ще съблюдава изборния процес.
Разговорът между баща и син е доказателство, че в основата на взаимоотношенията им стои преди всичко подкрепата. Същото проф. Джеров казва и когато малкият Мирослав посяга към кларинета в ученическите си години.
Подкрепа получава и от майка си, която по образование е икономист.
Мирослав не изпитва безпокойство от това, че понякога го представят като сина на Александър Джеров. “Името не ми тежи. То е гордост”, казва Джеров-син. Баща му е забележителен в областта на вещното право. Бил е депутат в Седмото велико народно събрание, в което е председател на Парламентарната законодателна комисия. Бил е и депутат в 3 обикновени Народни събрания.
Ако чуете Мирослав Джеров как говори за правото, много вероятно е да помислите, че е потомствен юрист. Единият му дядо е бил 2 пъти министър на правосъдието и 2 пъти председател на Върховния касационен съд, а другият – известен софийски адвокат.
С право Мирослав Джеров казва за себе си: “Аз съм бил адвокат, продължавам да съм адвокат и адвокат ще си остана”. От 20 г. е в Софийската адвокатска колегия.
Неговата страст е
гражданското право
Става част от семейната кантора, след като завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Въпреки дългия му стаж той и до днес коментира с баща си правни казуси. Търси мнение и от колеги. “Не съм от тези хора, които си мислят, че знаят всичко. Ние сме юристи и при нас има различни становища. Аз изключително
много ценя мнението
на баща ми,
но не винаги
се съгласявам
с него, защото той го е казал”, споделя Джеров-син.
Избира адвокатската професия заради “динамиката и пъстротата на човешките отношения”. Може би заради това не мисли в категории, не е краен и в квалификациите за хората.
За него музиката и правото, изглежда, да вървят ръка за ръка. “Като малък се явих на конкурс за Детския радиохор при маестро Христо Недялков. Преминах го успешно и влязох в редиците на хора. На практика оттам започна моето развитие в музикалното поприще, за което съм много признателен и благодарен на маестро Недялков”, разказва Джеров.
Кандидатства в музикалното училище с кларинет. Изборът на инструмента бил случаен. “Много хора свързват кларинета със сватби или панаири, но в действителност не е така. Във всеки един инструмент има много душа. Кларинетът е темброво много богат инструмент. Един от първите композитори, който го представя, е Моцарт”, обяснява Джеров.
Разбира се, след музикалното училище завършва и консерваторията, излиза оттам като магистър по кларинет. Войник е в оркестъра на ПЖИ, сега Висше транспортно училище.
По здравословни
причини обаче
прекратява да свири
на кларинет
Раздялата с инструмента изстрадал тежко. “Това бяха много години, преживявани с музика. Трябваше да приема действителността такава, каквато е”, спомня си юристът.
През 1980-те г. откриването на чуждестранна музика е утопия. “Тогава живеехме крайно ограничено, нашият пазар бе сведен до “Балкантон”. Имаше и няколко предавания по БНР. С мои съученици и приятели от музикалното училище си разменяхме плочи и записи - кой каквото бе намерил”, разказа Джеров.
Едни от най-любимите му музиканти оттогава досега са ФСБ. Изрежда и имена на емблематични български кларинетисти като Петко Радев, Борислав Йоцов, Иво Папазов - Ибряма и други.
През свободното си време юристът обича да кара колело. Освен по равни терени може да го срещнете и в планината, защото е привързан към природата
“Ходя и на риба”, признава Джеров.
Обича да кара ски, така както обича и градинарството.
Мирослав Джеров е баща на Александър Джеров-младши. Малчуганът е на 11 г. и живее в Германия с майка си, която е хирург. “По-добре е да расте в утвърдена демокрация като Германия, в която няма двойни стандарти. Там средата е по-здрава. Неприятно е, че по различни причини нашите деца живеят в чужбина. С каквото мога, бих помогнал така, че те да се върнат в България, защото това е родината им”, разсъждава Джеров.
Няма представа дали синът му ще стане юрист, но засега вниманието на момчето е завладяно от компютрите.
Коментари (0)
Вашият коментар