Къде си държат статуетките?

Какво ли правят със статуетките си лауреатите на "Аскеер" и "Икар"? Някои имат вече по 3-4 бронзови парчета. Къде ли ги държат се опита да разбере Димитър Стайков от "24 часа"? Стават ли за ограничители на книгите в библиотеката? Или за подпиране на вратата, да не се блъска от течението?

Ето какво отговориха някои от прочутите им носители.

Калата пази корона с надпис: “На краля на комедията”

Калата спечели "Аскеер" и "Икар" за цялостен принос към театралното творчество. За статуетките се грижи жена му Валя, която ги е подредила в библиотечна ниша в стената, изпълнена със снимките на великия актьор. Калата не им обръща внимание. Но се гордее с короната, правена специално за главата му и подарена от "Комиците", с надпис: "На краля на комедията".

Мила на сърцето му е и наградата на родния му град Бургас, когато го почитат като "бург на 2009 г. на Бургас". От крайморския град има и икона на св. Никола, покровителя на моряците."Награди, колкото щеш!", отбелязва Калата, като сочи и звездата от Алеята на славата, ордена "Стара планина", плакета "Златен ритон" и т.н.

Мария: "Моите изглеждат старинни"

И досега, като седне Мария Сапунджиева да вечеря с мъжа си и двете им момчета, палят свещите в наградата, която съюзът на артистите й даде през 1997 г. за ролята й в хита на Явор Гърдев "Таня, Таня" в МГТ "Зад канала". По онова време не съществува пластиката на Светослав Минеков, изобразяваща човек, приклекнал и размахал криле, за да литне. Съюзът на артистите раздава свещници, които, разбира се, могат да се ползват по предназначение. Мария го държи в ниша на малкото си артистично жилище заедно със сегашната пластика, дадена й за главна женска роля от спектакъла "Моли Суини" на Сливенския театър, и аскеера за поддържаща роля от "Декамерон" в Народния театър през 2001 г. "Уф, само ми създават грижи. Каската пада непрекъснато, статуетките събират прах и трябва често да го бърша." Прочутата с чувството си за хумор актриса забелязала, че войниците от миналогодишните награди били много по-излъскани от нейната статуетка от 2001 г. "Но нали харесвам антикварните вещи, патинираният аскеер ми допада повече!"

Бойка: "Гледам да забравя отличията"

Бойка Велкова е сред най-титулованите актриси. Четири статуетки са подредени върху най-горния рафт на библиотеката в жилището й. Два аскеера и два икара, все за главни роли. "Нищо ексцентрично не виждам в количеството им и гостите ми дори не се задържат пред тях", казва Бойка. Известната перфекционистка в работата си има теория за наградите: "Те се дават за добре свършената работа, значи за нещо, което е минало. Затова, колкото по-бързо се забравят, толкова по-скоро продължаваш напред!"

Силвия: "Дъщеря ни се хвали със спортните си награди"

"Макар че дъщеря ни Елица гледа аскеерите и икарите - моите и на Васил, винаги когато сяда да свири на пианото, не иска да става актриса", разказва Силвия Лулчева. Тя държи върху пианото войника за главна женска роля от постановката "Милост за мама" в Младежкия театър, 2006 г., и икара за "Златен глас" 2004г., когато дублира популярната Кари Брадшоу в "Сексът и градът". Върху пианото е и икарът на съпруга й Васил Бинев за "Златен глас" 2010.

Въпреки че Елица пее и танцува добре, силата й била в спорта. "Качваме я на ските и тръгва веднага - я хвали майка й - като проговори, поиска да плува в басейн, а на година и три месеца видя за първи път морето и влезе да плува. Спортът лесно й се удава, но и лесно се отказва, не тренира упорито.

Актрисата се шегува с каската на аскееровия войник, която непрекъснато падала от главата му, когато избърсва праха от него - "Така имам варианти за мир и за война!" Тя се гордее с наградите, но на Елица много-много не й пука за тях. В класа си не се е похвалила за отличията на мама и татко. Повече се вълнува от собствените грамоти и медали на състезанията по сноуборд, кънки бягане и хокей. "Жалко, защото, когато спечели кастинг в един италиански филм, който се снимаше в България, от екипа ми казаха, че имам дъщеря актриса - тя обичала камерата и камерата я обичала", коментира Силвия.

Ники: "Ценя и плакета с Левски"

"Държа всичките си награди върху масичката за телевизора в хола - отговаря Николай Урумов. Той има два войника - за главна (Клов от "Краят на играта" в Театър 199, 2009 г.) и за поддържаща (Каракалпаков от "Двубой" в Народния театър, 2000 г.), както и един "Икар".

Обаче актьорът, известен със своите романтични чувства към сцената и ролите си, най-много се трогва от един необичаен орден. Ето как го получил:

"Играя в Народния театър с пловдивските актьори "Бай Ганьо"от Георги Данаилов. Свършва представлението, покланяме са на публиката и в този момент по стълбичката към сцената се изкачва някакъв човек. Никой не го познаваше и той не се насочи към никого от нас. Изправи се на сцената и зачете в една папка. За блестящото изпълнение на вечния Алеков герой - прочете той,- Българският туристически съюз връчва на Николай Урумов орден "Алеко Константинов", златен. Никога не съм очаквал такова отличие!"

Ники Урумов признава, че не се спира специално при статуетките, но му е мило да ги поглежда. Двете дами у дома - жена му и дъщеря му, се грижат да няма и прашинка върху тях. До българските пластики са подредени и наградите от участията му на международните фестивали с моноспектакъла "Живот в кашони". В арабските емирства му дават за първа награда пластика, изобразяваща най-звездния хотел в света - "Бурж ал Араб" в Дубай, приличащ на платноходка с разперени платна. Интересна е и габровската награда за същия моноспектакъл - прочутият габровски котарак, положил чаплинова шапка и бастун, наречен Бегемот, подобно на котарака на Булгаков от "Майстора и Маргарита".

Скъпа за сърцето му награда е плакетът с образа на Левски, дадена му в Карлово от Съюза на филмовите дейци за поддържаща роля от филма "Закъсняло пълнолуние" на Еди Захариев.