Иван Лечев: "Писна ми от клишета в рокмузиката"

Г-н Лечев, като един от рок-динозаврите на България, как Ви се струва, в днешно време има ли повече възможности за младите рок- групи у нас?

Динозавър!(ха-ха-ха) Динозаврите, за разлика от повечето животински видове, не умират... те се приспособяват! Колкото до въпроса - да, категорично. Сега има много повече възможности в много отношени. Едно време много трудно си купувахме инструментите. Ние си давахме душите под наем, за да работиш като луд, за да събереш пари и да си поръчаш инструмент. Така направихме с ФСБ - всичко си купихме сами след къртовски труд по скандинавските страни, с безумни лишения, даже и от сладолед! Сега вече всичко се продава. Като добавим и наличието на конкурси като този на Jack Daniel's, нещата за една млада група - сцени за изява и инструменти, стига групата да е читава - се случват по-лесно!

Какво Ви привлече в кoнкурса Battle Of The Bands, когато Ви предложиха да оглавите журито?

Автор съм на музикалната шапка на конкурса (гордо)... Не съм се колебал нито за секунда дали да приема да съм шеф на журито. Много е хубаво, че този конкурс е факт и че го има, жалко обаче, че подобни събития са малко. Ако тези групи няма кой да ги чуе, ако няма кой да ги поднесе на публиката, те продължават да свирят по гаражи или вкъщи, а Battle Of The Bands е място, където тези банди да получат трибуна и повече хора да ги видят и чуят. Дано тази проява продължава с пълна сила и в бъдеще.

Смятате ли, че групите в конкурса свирят толкова професионално, че спокойно биха покрили изискванията за подгряваща банда на известна група като ФСБ, например?

Да, така е. И това е страхотно. Тъжното в случая е, че подобни конкурси са рядкост, това, всъщност е единственият такъв конкурс по рода си. Не знам някога ще я има ли музикалната индустрия у нас, такава, каквато е тя в Англия и в другите страни от развития свят. Например, последните 3 концерта с ФСБ, си ги направихме сами, финансирахме си ги сами, с изключение на един-двама спомоществователи. Нито една голяма фирма не застана зад нас и имахме един единствен спонсор, който ни помогна да си издадем новия албум, всичко друго е... на мускули! Затова - не знам как да напълня сърцата на тия млади момчета с надежда!

Уникално предимство на Battle Of The Bands пред повечето музикални конкурси е, че оценява участниците на базата на техни авторски парчета, а не по изпълнение на чужди песни. Kак ви се струва нивото на авторските композиции?

Изключително правилен подход е да се участва с авторки композиции. Има напредък в нивото на авторската музика в сравнение с парчетата на конкурса преди 2 години. Но тук идва въпросът за масовия вкус - например тогава, когато D2 бяха суперизвестни, на мен ми бяха сладникави. Сега, със сегашните си парчета, на мен ми харесват много повече, но пък за масовия вкус те не са вече така популярни. Така че качеството на музиката е много обвързано с успеха на групата, а в България тази тънка граница е още по-важна, защото групата сама по себе си трябва да реши дали ще ухажва публиката или ще я възпитава, но за сметка на последното няма да е толкова популярна!

Умира ли рокът?

Значи рокът го погребват не знам колко пъти вече и колкото повече гоправят, толкова по-жив става той. На концерта на AC/DC рокът мъртъв ли ти се стори?! Откакто аз се занимавам с музика, поне 10 пъти са го погребвали рока! А той все си е жив и се свири!

Какво е мнението Ви за ъндърграунд-културата в България? Има ли такава култура въобще? В едно друго интервю говорите за музикален Макдоналдс.

Всички знаем кой е музикалният Макдоналдс, даже няма да го споменавам! А иначе има места, където ъндърграундът диша. В същото време не приемам всякакъв тип ъндърграунд - например веднъж свирехме в някакъв клуб, където в рамките на вечерта обявиха някаква книга с цел нейната разпродажба. Тази книга не заслужаваше никакво внимание - в нея се говореше за фекалии. Това обаче е криворазбран ъндърграунд, който не приемам. Всъщност, бих се интересувал от това подобие на литература, ако страдам от запек, например.

Kaкво Ви липсва в българския рок?

Много ми харесва, когато видя или по-точно чуя нещо извън клишета. Иска ми се да виждам и чувам повече такива неща - например, оня кахърен рок - аз така го наричам на Rainbow, част от Deep Purple така и не го заобичах - и това е клише за мен. Липсват ми неклишираните изразни средства.

Къде все още мечтаете да свирите?

В Лондон и в Ню Йорк. В Калифорния вече бях, но на мен West Coast-атмосферата не ми допада много, аз съм градско чедо - на мен ми дай градска сцена! Лондон, Ню Йорк.

Дайте поне 3 съвета на 8-те групи не само за спечелване на този конкурс, а и за утвърждаване на музикалната сцена у нас и по света ?

Единственият съвет, който винаги давам е - ако не спечелят, това в никакъв случай да не става причина да се изпокарат и да се пръснат, а напротив - нека това да им послужи като стимул следващия път на всяка цена да спечелят. Защото нищо не се дава даром.