Спасих фаровете от колата, в която загина Гунди

"Пазя фаровете и два от тасовете на катастрофирата кола на Гунди. Днес мога да го кажа, но още не е дошло времето да ги покажа."

Признанието прави мистериозният Бат Деди от Горно Камарци пред "България Днес" в навечерието на 50-ата годишнина от трагичната гибел на футболните кумири Георги Аспарухов и Никола Котков. Точно на 30 юни 1971 г. двамата напускат този свят в катастрофа на прохода Витиня и хвърлят в скръб цяла България. Макар инцидентът да се случва преди обяд, властта крие за него чак до вечерта. Официално вестта е съобщена по тогавашната Българска телевизия чак в късните новини в 22,00 ч.

23-годишният тогава Бат Деди (иска да го наричат така и не казва кръщелното си име), запален левскар, работи в ботевградския институт за полупроводници. Щом разбира за трагедията, той заедно с групичка приятели излизат от работа и отиват директно на мястото на катастрофата.

"Когато се разнесе новината, веднага тръгнахме една групичка, които ходехме на всички мачове, и домакински, и гостувания, и отидохме на мястото. То беше оградено от милиция и така и не можахме да стигнем, а и никой не даваше никаква информация - започва разказа си Бат Деди, който е вещ и в мистичните иманярски разследвания. - Понеже съм запален левскар, бях твърдо решен да стигна до колата. Но мястото беше отцепено и макар да направихме опити да се промушим през гората и храсталаците, бяхме спрени."

Решимостта на Бат Деди не остава на Витиня, признава днес самият той.

"По-късно изтеглиха колата в Ботевград, но милицията нямаше паркинг, където да я съхранява, и я бяха оставили на плаца на пожарната. Имаше изключително сериозна охрана. Знаех, че ако ме хванат там, може сериозно да пострадам. Затова бях много внимателен. Отидох през нощта и това малко разстояние от оградата до колата го пропълзях за час и половина - правя няколко приплъзвания, снишавам се и не мърдам известно време. Точно отсреща беше кабината, от която охраняваха милиционерите и дебнех моментите, когато се разсейваха за малко и изпускаха от поглед колата и плаца. Това беше след един часа през нощта.

Така дойде времето за смяна на охранителите и това беше единственият момент, когато можех да стигна до останките от "Алфа Ромео"-то на Гунди. Твърдя, че съм единственият човек, който е обърнал внимание на най-малките подробности около катастрофата и знае какво точно е станало. Разказваха се разни истории, но те бяха плод на фантазията на хората и на разказването от уста на уста", продължава върлият и до днес левскар.

За краткото време, с което разполага, Бат Деди успява да направи някои наблюдения, за които в официалните документи от разследването не се споменава. Именно те го навеждат на ужасяващи изводи.

"Ще започна с предното стъкло. По средата горе, но на педя към шофьорското място, имаше една неголяма дупка в самото стъкло. Точно там е бил първият удар в резервоара на камиона. Алфата е ниска, а камионът е висок и колата направо е влязла отдолу. После разбрах по свои канали, че Гунди е натиснал отдалеч клаксона, шофьорът на камиона явно се е объркал и вместо да спре и да остави място на колата да мине, е дал газ с идеята да се изтегли по-бързо. Гунди, след като е подал сигнал с клаксона, е очаквал, че камионът ще спре и се е изнесъл вляво, за да го заобиколи. Когато е видял, че няма да може, вече е натиснал спирачките, но за жалост е било твърде късно. От огледа на мястото и следите от спирачния стана ясно, че Гунди не е карал твърде бързо, както някои твърдят. Напротив, приближил е сцената на инцидента по инерция.

Когато аз огледах останките от колата, единствената външна повреда беше откъснатият преден капак вследствие на това, че алфата буквално се е пъхнала под камиона. Гледката на колата беше направо страшна. Аз повдигнах капака, който просто бяха сложили отгоре, и вдигнах карбуратора, или по-скоро каквото беше останало от него, защото се беше стопил напълно. Представете си каква температура е развил огънят, за да стопи алуминия! Вратите бяха деформирани от високите градуси, но най-интересното е, че шофьорската се движеше", с тих, но уверен глас разказва нарушителят на охранявания обект в ботевградската пожарна.

В онази злокобна нощ той вижда още по страховити и усеща дори мистични неща в останките от италианския автомобил. И стига до потресаващ и плашещ извод.

"Отвътре беше страшна картина, беше останал само скелетът на колата. Пожарникарите със силните струи вода, когато са гасили огъня, бяха буквално "издухали" всичко, и прашинка нямаше. От волана беше останал само стоманеният обръч, но ми направи впечатление, че беше леко, наистина леко огънат, което е много важна улика според мен. Това означава, че ударът не е бил силен. Щетите по волана и малката дупка на стъклото ме навеждат на мисълта, че Гунди и Котков, както и третият човек на задната седалка са били живи след удара. Щетите по самата кола не говорят за удар, при който пасажерите са пострадали тежко и са загинали при него. В първия момент са били зашеметени и не са могли да реагират. За съжаление, защото в тази ситуация е било въпрос на секунди и е трябвала светкавична реакция. Ако са отворили вратите и да се измъкнат мигновено, са можели да избягат и да оживеят. Според моето разследване са изгорели живи, при това в пълно съзнание. Колкото и ужасно да звучи, колкото и тежко да е за близките им вече половин век, според мен това е истината", продължава Бат Деди.

Тогава с него се случва нещо наистина необяснимо и свързано дори с отвъдното.

"В колата бяха останали само някои от пружините на седалките, нямаше нищо друго. Аз влязох вътре в овъглените останки и почувствах, че Гунди и Котков са още там. Духовете им бяха там, аз ги усетих. Дали е внушение, дали моето въображение, дали от полъха на нощния вятър или мистичните шумове в тъмното, но и до днес съм с убеждението, че духовете на двамата футболисти бяха там. Затова и после не отидох на погребението, за мен те си останаха там", обяснява с приглушен глас и зареян поглед мистикът.

Преди да си тръгне, той взима фаровете и тасовете на злополучния автомобил. какво се е случило с артефактите, взети от Бат Деди, самият той не разкрива.

"Фаровете и два от тасовете ги взех и ги скрих. От дружеството преди доста години ги искаха, но не ги дадох. И днес не казвам къде са. До 1990 година беше абсурд да призная за това, направо ме пращаха в Белене. Сега, 50 години по-късно, мисля, че мога да го кажа, но още не е дошло времето да ги извадя", категоричен е Бат Деди.

Какво става след след това със злополучния автомобил не се знае. Известно е само, че е взет в милицията за следствието на катастрофата. По-нататък останките от "Алфа Ромео"-то на най-добрия български футболист се губят.

Третият пътник бил от ДС

Изестно е, че в катастрофата на Витиня освен Аспарухов и Котков загива и трети човек. За него се знае само, че е бил военен, но самоличността му е обвита в мистика и до днес.

Това е така, защото въпросният човек не е бил случаен стопаджия, както официално се твърди, твърди Бат Деди. "Третият е бил от тогавашната Държавна сигурност. Версията, че са качили случаен човек, не може да издържи. За него се знае само, че на мястото му е намерен пистолет", казва самоукият следовател.

Гунди и Котков са пътували за празник във Враца, където са били поканени. Но по онова време в северозападния район на България имало някакво брожение срещу режима. Най-вероятно с тях се е возил човек, който да слухти на футболния празник. "Службите са искали по някакъв начин да възпрепятстват Гунди и Котков да не могат да стигнат. Или поне да закъснеят и да нямат време за странични разговори", казва Бат Деди.

Последният мач беше касапница

Последният изигран от Георги Аспарухов-Гунди мач е този срещу ЦСКА, в който е изгонен и наказан за три срещи. Счепкването на терена е с бранителя на "червените" Пламен Янков, дълги години набеждаван за "Убиеца на Гунди".

Ситуацията е футболно банална, при която Аспарухов финтира пазача си, онзи го спъва отзад. Гунди, нетипично за него, изпуска нервите си и рита Янков, след което реферът гони и двамата.

На трибуните в онзи ден е и Бат Деди. Ето и споменът му оттогава: "Последният мач беше нещо страшно. Цесекарите започнаха с касапницата още от първата минута. Не че Янков е нещо виновен, левскарите го набедиха за убиец на Гунди, но той не заслужаваше това. Просто директивата от генералите беше да ритат играчите на "Левски".

"Левски" носи цветя на гроба

Днес от 10,00 часа ръководство, служители, ветерани и привърженици на "Левски" ще поднесат венци и цветя по случай 50-ата годишнина от трагичната гибел на легендарните футболисти на отбора и националния отбор Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков.

Поклонението ще се състои на Централните софийски гробища.

Двете големи звезди на българския футбол загинаха на 30 юни 1971 година в автомобилна катастрофа в прохода Витиня, пише в официална информация от "синия" клуб.