Боксьорът Детелин Далаклиев: Олимпиадата е тежка психически

Детелин Далаклиев е един от най-успешните български боксьори за последните две десетилетия. Той спечели световната титла през 2019-а по безапелационен начин, като даде само пет точки на своите съперници. Същата година беше избран за Спортист номер 1 на България.

38-годишният плевенчанин има три медала от европейски първенства и два от световни. Той остави своето име в историята на най-стария турнир на континента "Странджа", след като през 2010-а получи престижната купа за най-добър състезател.

В момента продължава да бъде част от бокса, след като наскоро откри зала в своя роден град.

- Г-н Далаклиев, намираме ви на морето. На почивка ли сте?

- Дойдох до морето, за да гледам бойната верига "Макс Файт", на която в предните две години участвах като мачмейкър на боксовите срещи. С интерес дойдох да наблюдавам. Тук нямаше боксови мачове, но до края на годината ще има още "Майс Файт" битки, така че ще намерим добри съперници, които да направят хубави мачове.

- До олимпиадата остават няколко седмици. Ние ще имаме трима представители в бокса - Станимира Петрова, Стойка Петрова и Даниел Асенов. Какво мислите за тях?

- Доказани боксьори и боксьорки! Олимпиадата е нещо много голямо. Особено когато ти е за пръв път. Форумът доста тежи психически. Не, че е нещо по-различно от всяко друго състезание, но много зависи как всеки човек го мисли в главата си. На него трябва да имаш късмет. А късметът ходи при добрите.

- На вас една точка не ви стигна, за да вземете медал на олимпиадата в Лондон. Водихте срещу Люк Кембъл през целия мач, но загубихте с 15:16. Спомняте ли си често тази среща?

- Било ми е писано да нямам медал от олимпиада. Така се е случило. Опитвам се да не се връщам назад. Първата година бях много зелен през 2004-а в Атина. За Пекин загубих с една точка от олимпийския вицешампион на квалификацията. Следващата година станах световен шампион. Тогава беше друго точкуването. Можех да направя нещо за Лондон. Там се паднах с тежък жребий Не загубих на четвъртфинала. Спечелих и това го знаят хора, които разбират от бокс. Нямаше как да бия англичанин в Лондон. Той стана олимпийски шампион и направи доста добра кариера. Знаете кой е Люк Кембъл. Два рунда го водех, но накрая спечели с една точка. Олимпиадата е голям форум. Много е хубаво да участваш, но не съм привърженик само да отидеш и да се прибереш без медал. Оставаш много разочарован. Ако си по-малък, ставаш по-мотивиран. На по-голяма възраст оставаш разочарован.

- Това ви беше едно от последните големи състезания. След това контузиите ви посъбориха.

- От много малък играя на голямо темпо. Биех се във всички възрасти. Направих много срещи. Амортизирах се. Хората, които не са вътре в бокса и не разбират, няма как да знаят, че приключих, още когато промениха категориите. Оттогава нямаше как да играя, защото имах мое място, в което се чувствах много добре. Можех да показвам уменията преди. В бокса едно от най-важните неща са категориите. Започнаха постоянно да ги менят. Смениха правила. Искат да направят нещо като професионално зрелище, а то не е такова.

- Сега сте в нова роля. Преди представяхте България, а сега трябва да вадите таланти, които да се бият под трибагреника. Какво се случва с вашата зала?

- Имаме съвсем нова зала и клуб. Още не сме участвали на състезание. Вървя в тази посока. Виждам колко е по-трудно да си от другата страна, отколкото да си само спортист и някой да ти казва какво трябва да направиш и ти да го правиш. Да се чувстваш добре и да не мислиш нищо друго. По-трудно е от другата страна. Започвам да разбирам треньорите. Изморително е психически. В днешно време по-трудно се работи с настоящото поколение. Хората мислят, че всичко е някаква даденост. Отиваш и ставаш шампион, а то не е така.

- Колко деца има при вас? Усещате ли блясъка в очите, когато общувате?

- Някои хора смятат, че като дойдат и отидат при определен човек, веднага може да се случи нещо. Но всъщност те нямат желанието да го направят. Има деца и младежи, които са стъпили добре на земята. Искат да се занимават с тези неща. В момента животът е много забързан. Има всичко. Всеки гледа да минава по лесния начин навсякъде. Много неща са позволени. Затова спортът малко остава на заден план. Не казвам, че са виновни интернет, игрите или телефоните. В спорта трябва да го имаш и да го носиш в себе си. Не е за всеки. Но всеки трябва да спортува за здраве.

- Имате ли поглед върху следващата генерация български боксьори? Имаме момчета, които печелят титли на европейски първенства при юношите.

- Хиляди пъти съм казвал, че каквото и да се случи в България, бокс ще има винаги. Имаме традиция. Ще излязат деца и младежи, които ще израснат и ще вървят нагоре. Разликата е, че не останаха достатъчно боксьори от предишното поколение, които използват техниката, красивата игра и повече движение с краката. Новите таланти, които се учат, не израстват сред подобни национали. Когато си в отбор с по-големи батковци, изявени боксьори, много по-лесно вървиш нагоре, отколкото ако всички са на едно ниво.