Концерт на Елена Стоянова с участието на Димитър Станчев в Софийската опера

Росини, Белини, Доницети са в програмата на певицата

Родена в Асеновград, Елена Стоянова завършва Средното музикално училище в Пловдив, след което Музикалната академия в София, в класа на доц. Лиляна Жабленска.
Участва в Лятна певческа академия във Ваймар, а в рамките на Лятната академия в Сиена, е активен участник в курса по оперно пеене на проф. Фаварето. Специализира в Студиото за млади оперни певци към миланската Ла Скала при прочутата Джулиета Симионато и Лучано Силвестри.

Репертоарът й обхваща над 40 оперни роли от творби на Хендел, Перголези, Моцарт, Доницети, Росини, Верди, Бизе, Глинка, Мусоргски, Чайковски, Бородин, Римски-Корсаков, Бритън, Прокофиев, както и Реквиемите на Моцарт и Верди, „Стабат матер” на Росини, „Кармина Бурана” и „Катули Кармина” на Орф и песни на Росини, Белини, Доницети и Рахманинов. Дискографията й включва многобройни записи на арии, песни и оперни спектакли за БНР, както и рецитали и спектакли, заснети от БНТ. Сред най-забележителните й изяви на запис са „Златното петле” от Римски-Корсаков с диригент Димитър Манолов, „Иван Сусанин” от Глинка с диригент Иван Маринов, „Княз Игор” от Бородин и „Дама пика” от Чайковски под палката на Емил Чакъров и „Катули Кармина” на Орф, дирижирана от Михаил Милков.

Дебютът й на сцената на Софийската опера е още като студентка. Маестро Асен Найденов я гледа в постановка на Учебния оперен театър и веднага я ангажира в Софийската опера за ролята на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта” на Моцарт. На софийска сцена Стоянова пее и Джилда от „Риголето” и Розина „Севилският бръснар”. Френски импресарио я избира за партията на Шамаханската царица в изключително пищната и зрелищна постановка на „Златното петле” от Римски-Корсаков в парижкия Театър „Шатле”, осъществена от японски режисьор с елементи на традиционен театър кабуки. След триумфалния успех на спектаклите в „Шатле” постановката е показана и в оперния театър в Нанси. В Софийската опера диригентът Димитър Манолов и режисьорът Вили Цанков поставят „Златното петле” на Римски-Корсаков и Елена Стоянова отново е във фокуса на вниманието, възторжено аплодирана от публика и критика, не само у нас, но и в Германия.

Стоянова е участвала в турнета в Белгия, Холандия, Германия, Испания, САЩ и в спектакли в Прага, Кайро, Лимож, Амстердам, Ротердам, Лисабон, Тимишоара, правила е оперни рецитали в Италия, Германия, Гърция и в Малта.

От 2008 се занимава с педагогическа дейност. От 1993 гостува и прави рецитали в Германия, където живее със семейството си. Участва в множество детски спектакли на Софийската опера.

Носител е на Първа награда на Националния конкурс за млади музиканти „Светослав Обретенов” и на диплома от Международния конкурс „Мария Калас” в Атина.
През 2009 г. получава наградата на Classic FM Радио „Златното перо” за музикант на годината.

Рецензии от чуждестранната преса:
1983 „Tagespost”, за концерт в австрийския град Грац:
„Елегантна и обаятелна, с изключително красиво излъчване, Елена Стоянова показа възможностите на богатия си колоратурен сопран. Гласът й е обемен и в същото време с достатъчно метални нотки. Изпълнявайки арията на Царицата на нощта тя доказа, че е способна да достигне стратосферни височини...”
13.03.1984, “Les echos”, Париж:
„Елена Стоянова е очарователна Царица с кристален тембър...”
10.03.1984, “Le Figaro”, Париж:
„От всички солисти би трябвало на отбележим...хубавия глас на ослепителната Елена Стоянова – Шамаханската царица...”
13.12.1994 “L’echo”, Лимож – „Лучия: един златен глас!”:
„...След Фелисия Филип, Елена Стоянова възпламени ентусиазма на любителите на белкантото в ролята на Лучия. Върху нея се стовари цялото драматично напрежение и наситеност. Искреност, изключителност, плавност, сила: златен глас, тъй близък до музикален инструмент от рода на флейтата например. Елена Стоянова направи забележителен спектакъл. Колегите, които я обкръжаваха, макар също талантливи, изглеждаха малки, в сравнение с нея... Беше вълнуващо след спектакъла, излизайки от театъра, да чуваш млади хора, които възкликват: „Беше фантастично!”...
22.10.1995, Жан-Франсоа Жюлиен – „Риголето” – една идеална постановка”:
„...Вълнуваща миналата година в „Лучия ди Ламермур”, колоратурното сопрано Елена Стоянова покори публиката. Изключителният й тембър, прецизните, леки вокализи, чистата й линия и безкрайно стабилното легато – чрез тях тя изгради една наивна и чиста Джилда, но същевременно – жена от плът и кръв...”
06.05.1985, “Montag”, - „Българската Държавна опера от София показа „Златното петле” на Римски-Корсаков”:
„...В центъра на музиката на Римски-Корсаков е поставено прелъстяването. В центъра на това изпълнение стоеше, окъпана в светлина, прелъстителната Шамаханска царица – Елена Стоянова. Тя беше брилянтна с бляскавия си, неустоим колоратурен сопран. Движеше се с грацията на танцьорка и пееше с убедителността на Царицата на нощта. Бляскави тонове – до горно „ре” и „ми бемол” пробуждаха изпълненията й с топлота и тембър. Спокойната мекота на Химна на Слънцето и сладостта на Романса на Дъщерята на ветровете и въздуха бяха много убедителни. Това изпълнение създаде една музикална среда, в която блесна личността на едно брилянтно сопрано.”

Репертоар:
Ориана – „Амадиджи”, Хендел
Серпина – „Слугинята-господарка” , Перголези
Белинда – „Дидона и Еней”, Пърсел
Титания – „Сън в лятна нощ”, Бритън
Царицата на нощта – „Вълшебната флейта”, Моцарт
Памина – „Вълшебната флейта”, Моцарт
Констанца – „Отвличане от Сарая”, Моцарт
Мадам Керц – „Театралният директор”, Моцарт
Деспина – „Така правят всички”, Моцарт
Лучия – „Лучия ди Ламермур”, Доницети
Адина – „Любовен еликсир”, Доницети
Розина – „Севилският бръснар”, Росини
Елвира – „Италианката в Алжир”, Росини
Джилда – „Риголето”, Верди
Виолета – „Травиата”, Верди
Оскар – „Бал с маски”, Верди
Нанета – „Фалстаф”, Верди
Тебалдо – „Дон Карлос”, Верди
Глас от небето – „Дон Карлос”, Верди
Фраскита – „Кармен”, Бизе
Елен – „Лакме”, Делиб
Антония – „Хофманови разкази”, Офенбах
Нела – „Джани Скики”, Пучини
Антонида – „Иван Сусанин”, Глинка
Ксения – „Борис Годунов”, Мусоргски
Агнес Сорел – „Орлеанската дева”, Чайковски
Половецка девойка – „Княз Игор”, Бородин
Шамаханската царица – „Златното петле”, Римски-Корсаков
Maiden – „Дама пика”, Чайковски
Луиза – „Дуеня”, Прокофиев
Кармина Бурана – Карл Орф
Катули Кармина – Карл Орф
Реквием – Верди
Стабат Матер – Росини
Реквием – Моцарт
Песни – Рахманинов
Анири – „Тракийски идоли”, М. Големинов
Die Tochter – „Съдба за двама”, Йосифов

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене