Бойко Колев нареди арттрапеза с люти чушки и чесън - аха да ги вкусиш от платната

Първият български хиперреалист се вдъхнови от храната

“Приближенията на Бойко Колев са стряскащи. Може да го наричате всякак. Хиперреалист например. Може да разбирате от живопис, може да не разбирате. Във всички случаи той ще ви приближи. По невъзможен, ироничен, дяволски направо начин. И няма спасение: ще го усетите.

Ще усетите тънката му ирония, лекия присмех на дните, дъха на истинското. Няма спасение.

Тази покана на Любен Дилов е по повод изложбата на Бойко Колев в галерия “Нюанс” от 22 ноември. Експозицията, наречена LIVE, съдържа 16 работи, в които терминът “Храна” или FOOD, каквото е заглавието на всички картини, ни

представя храната

в различните ѝ

възприятия

Това е един вид провокация както за автора, така и за зрителя. Изображенията, представящи основни предмети от нашето ежедневие, изпълнени с фотографска точност, са един вид цензурирана храна за автора. По думите на самия художник изкуството е повече технология, отколкото философия. Но независимо от това негово виждане експозицията, подредена в галерия “Нюанс”, въздейства на много по-дълбоки нива и ни дава един

друг, по-различен

поглед върху живота

За Игор Марковски този поглед звучи така: “Кой друг може да нарисува така живота, че в стъклената чаша да уловиш слънцето, дето сутрин събужда те през пердето в хола... Не искам да гледам картини на Бойко Колев. Те гледат ме - всеки ден. От сутрин до вечер. Нощем дори. Защото са живи. Тези лъжици например - колко са? Всеки ден различно е. Една от тях дори дрънка в джоба... Сърбам с нея живот суров. А с другата мед слагам в чая. Пък нито една не е сребърна... и златна не е... защото са безценни и живи."

Ако искате и вие да усетите магията, наречена живот, представена чрез дъх на кафе, чаша студена бира, люта чушка, хляб и други на пръв поглед дребни предмети и неща от нашето ежедневие, заповядайте в галерия “Нюанс”.

Бойко Колев е първият хиперреалист в България. Самоук. Започва да се прехранва, като копира известни майстори. Удивително точните му копия са изложени в десетки галерии по света. Страстта му е “Мона Лиза”. За нея твърди, че е най-голямото предизвикателство в изобразителното изкуство. Уви, първото му нейно копие е изгубено.

Още за Бойко Колев

Бойко Колев почерпи Дянков с круши
Kакво може да накара финансовия министър Симеон Дянков не само да си извади портфейла, но и да бръкне в него, освен някоя постна пица, разбира се?
Ами например купа с огромни сочни круши. Аха да ги захапеш, но се оказват... нарисувани. И то така, че сякаш виждаш как вкусните сокове текат под зелената им кожичка и дори усещаш аромата им. Да не би това да е снимка, питат се неизкушени зрители. Не. Просто този стил на рисуване се нарича хиперреализъм. И защо тогава министър Дянков да не си закачи един такъв натюрморт в хола -

хем е вкусен и
засища окото,
хем никой не може да му нахапе крушите... В интерес на истината всичките му финансови документи по покупките са изрядни - фактури, касови бележки, както му е редът.

Авторът на тази картина, попаднала в колекцията на финансист №1, е Бойко Колев. Той признава, че не се познава лично със своя виден фен и би му било интересно да научи защо купува точно неговите творби. За първи път ги е видял в столичната галерия "Париж". С тази арткъща, както и с "Аполон и Меркурий" хиперреалистът работи отдавна. Човек просто не вярва на очите си! Как се рисува стъклена чаша така, че си сигурен, че дори може да я вземеш от платното.

"Ами как?  С прозрачна
боя", шегува
се Колев
Хиперреализмът не е популярен жанр. У нас го практикуват 5-6 души. Бойко Колев не е от най-производителните. Една картина му отнема 1-2 месеца. Работи само с най-качествени маслени бои. Когато разбрал, че Дянков е купил негови платна, много се изкушил да му нарисува една постна пица, но се отказал. Продължава да го привлича провокацията да рисува ябълки - любимите му плодове, защото ги има и в Библията.
Напоследък се вдъхновява от някоя чаша, пълна с кехлибарено уиски - ледът е по желание, или от парата на ароматно кафе - може и със захар. Предизвикват го материите, металът (има серия с кабарчета), течностите, кристалите, кибритените клечки, особеният начин да ги пресъздаде и ефектът да ги види оживели буквално триизмерно на платното. Не крие, че винаги в картините му има доза самоирония и сарказъм, някакви забежки, но тях ги "подава" самият жанр. Не може да бъде сериозен. В картините му трябва да има гъдел. Може би затова един от най-големите му ценители (и колекционери) е Любен Дилов.

Какво е
хиперреализъм,
пита се той и си отговаря - това е начин да ни се подскаже, че човек винаги се чувства малък в изкуството. "Може ли да се говори за стилове в изкуството, които пропадат в клопката на кича, или това няма нищо общо със стила, а зависи от твореца? Защото, ако приемем, че хиперреализмът се движи по ръба на кича, заигравайки се с масовите вкусове, не зависи ли все пак от майсторството на твореца да избегне подводните рифове и да създава истинско изкуство, а не просто да задоволява сантименталните прищевки на купувачите? Всеки стил може да бъде превърнат в кич и всеки кич може да бъде утвърден като стил. Ако един художник е творец и естет, няма да създаде кич", размишлява Колев за своето изкуство.

Как се надниква отвъд видимото като на снимка? Как се прави закачка? Примерът е с едно нарисувано книжно корабче. Уж наглед наивно и детско, то се оказва сгънато от един брой на The Syracuse Herald от 15 април 1912 г., който излъгал, че 1300 пасажери на "Титаник", са спасени. Хрумка на автора. Можеше да го "сгъне" просто от салфетка, нали.

Бойко рисува с класическа технология. Харесва му духът на палитрата, платното, да му мирише на терпентин. За него класиката е в основата на всичко. То не ти е да като да пръскаш с аерограф. Художник е по призвание, а
китарист по душа и
свиренето му е хоби

Дружи с Васко Кръпката, приема го като изключителен приятел, с когото са си говорили по цели нощи. Сега Васко замисля да издава "Кръпкопойка" - с текстове на песните на групата си, а Бойко, то се знае, е обещал обложката да е от него. Васко е като сниман, но не е така - нарисуван е!

Започнал е като копист. Първото му истинско изпитание била "Мона Лиза". С часове се опитвал да налучка начина, по който Леонардо е движил четката, да разгадае усмивката - дали е гримаса, ирония, болка, намек... Накрая не издържал - всичко друго било точно до милиметър, но замазал лицето в бяло.

После го виждал като от пиксели... Дали пък няма прераждане, запитал се той. Другото изпитание била "Дамата с хермелина". Стоял с часове пред оригинала в Краковската галерия, докато накрая събудил подозренията на охраната. Накрая забелязал, че само накитът е някак релефен, и разгадал как ще може да направи най-доброто копие.

"Човек се учи,
когато копира
Големите художници хем ни провокират, хем ни учат", твърдо е убеден Колев. Правило му е никога да не се прави копие от снимка или репродукция, само от оригинал. Не пренебрегва обаче и добрата фотография - нейната двуизмерност го провокира да търси триизмерността върху платното.

Приятел е с Теди Москов и писателя Христо Стоянов. Често се срещат и си говорят дали сме генно обусловени, че все е така зациклено в България. Веднъж Теди задал въпроса: "Вярва ли порът, че малките порчета ги носят щъркелите?" Тоя абсурд обяснява живота ни, шегува се Колев.

Материалът е публикуван във в. "24 часа" през 2012 г.