Гледалият на живо България - Германия 2:1, Драго Рашев: Америка викаше за нас!

Купих си билет за четвъртфинала чрез лотария без да знам кой ще е мачът

Кой е той?
Драго Рашев е един от малцината български запалянковци, които имат уникалния шанс да гледат на живо четвъртфинала между България и Германия по време на световното първенство в САЩ през 1994 година. Двубоят на "Джайнтс Стейдиъм" в Ню Йорк според мнозина е считан за най-великият в историята на българския футбол. Тогава изхвърляме действащия световен шампион, за да се озовем сред четирите най-добри по футбол на планетата.
Този месец БНТ 3 ни припомни славните мигове, като въртя мачовете от великото американско лято. Днес Рашев е на 44 години и работи в сферата на маркетинга за вносни алкохолни марки.

- Драго, как успя да се сдобиеш със скъпоценния билет за четвъртфинала с Германия?
- Тогава бях на 18 години, учех в гимназия и живеех при леля ми в Щатите, в Ню Джърси, много близо до стадиона.Билетите за втората фаза от световното първенство започнаха да се продават през зимата на 1993 година, веднага щом изтеглиха жребия за групите. Първо трябваше да се премине през лотария за правото да си купиш билет, защото заявките бяха доста повече от местата. Въпреки че изобщо още не беше ясно кой с кого ще играе.

- Вълнуваше ли се, че българският национален отбор ще пристигне за световното в Америка?
- Винаги съм бил сериозен фен, но се бях пооткъснал от българския футбол през годините, в които бях в Щатите. Даже разбрах със закъснение, че сме били Франция на "Парк де Пренс", за да се класираме. Там този мач не го предаваха. Първоначално като обявиха резултата, помислих, че е станала някаква грешка. След като стана ясно, че нашите ще играят, се развълнувах доста. Нямаше как да отида да ги гледам по другите градове, но извадих уникален късмет, че играха точно в мача, за който аз си бях купил предварително билет.

- Надяваше ли се тайно да гледаш България на живо?
- Не, изобщо! Очаквах, че ще играят Италия и Германия.

- Колко струваше билетът?
- 80 долара. Още си го пазя за спомен.

- Следеше ли първите мачове на нашите?
- Гледах абсолютно всички мачове от световното по телевизията. След първия ни двубой и загубата с 0:3 от Нигерия бях решил, че нищо няма да направим. Имах интересна случка преди втория мач с Гърция. В гимназията имаше едно момче от гръцки произход и с него се хванахме на бас кой ще победи. Загубилият трябваше да черпи голям сандвич от верига за бързо хранене. Е, след 4:0 трябваше да ме черпи няколко сандвича, ама се смилих над него.

- Къде гледаше мачовете?
- Гледах си ги вкъщи сам обичайно, защото чичо ми и леля ми не се интересуваха особено от футбол. Той викаше за нас, само защото около него всички други бяхме българи. Иначе в Америка определено имаше много симпатии за нас. Важно е да се каже за Щатите, че там феновете на футбола и запалените бяха по-скоро имигрантите, каквито има милиони. Второ и трето поколение американци не се вълнуваха от този спорт. Те си имат американски футбол. На българите симпатизираха всички италиански, мексикански и други имигранти. В спортните предавания по местните телевизии също имаше много симпатии към нас. Ние бяхме Малкия, който побеждава, а американците обичат такива истории.

- Как преживя мача с Мексико и дузпите, които ни отвориха вратите към двубой с Германия?
- Огромно напрежение беше по време на този мач. Най-много ме беше яд за това, че нямаше с кого да споделя преживяването. Нямах приятели там, с които да гледам мачовете. След победите нямаше с кой да празнувам. Затова си се радвах тихичко и за себе си. Обсъждахме на следващия ден в гимназията с другите деца на имигранти какво се случва и те ни стискаха палци.

- Имаше ли любим футболист от Пеневата чета?
- Всички много уважавахме тогава таланта на Стоичков независимо дали сме от "Левски" или ЦСКА. Той беше безспорно най-добрият. Но не съм имал само един любим. Харесвах си целия отбор, то това му и беше силата, че бяха колектив от силни характери. Един Трифон Иванов например правеше впечатление в Щатите най-вече с всеотдайността си. Винаги се хвърляше на шпагати, за високи топки, без никакъв страх. Предвид, че си и изглеждаше плашещо, определено взимаше страха на нападателите срещу себе си. В мача с Германия имаше една ситуация, при която се метна на шпагат да отбие една топка. Блокира я точно с една част на мъжкото тяло, с която не искаш да блокираш топка принципно... И след минута-две пак беше във вихъра на мача.

- 10 юли, 1994 година. Става време да потегляш към стадиона. Каква беше обстановката?
- Беше страхотна жега, си спомням. Бях на трибуна, която гледаше на юг и слънцето печеше право в очите през цялото време. Трибуните на "Джайънт Стейдиъм" бяха абсолютно пълни. Имаше около 1/3 немци, по-голямата част групирани заедно. Другите 2/3 от зрителите бяха основно италианци и мексиканци, защото именно те очакваха да стигнат до този мач. Българите, които се виждаха, не бяха много. Имаше само 2-3 групи от около 20-30 души със знамена. Вероятно е имало и други българи, но разпилени по единично, като мен. Германците бяха супер организирани в скандиранията, от другите 2/3 се чуваше всякаква какафония, но те бяха изцяло за нас.

- До теб какви фенове имаше?
- Точно до мен седеше един възрастен германец. Преди мача ми каза: "Успех на твоя отбор!". Явно ме беше усетил, че съм от България. Тогава това ми се стори малко странно за тийнейджъра, който бях, но с годините все повече го оценявам. Евала на човека, немска работа. Не е имало никакво напрежение по трибуните. Преди мача мислех, че имаме някакъв малък шанс. Знаех, че всичко се случва в такива елиминационни мачове, но определено немците ги мислех за далеч по-силния и класен отбор. Не таях твърде големи надежди.

- При техния гол изтръпна ли, какво си помисли?
- Казах си нещо от сорта на: "Е, очакваше се". Но ние играехме добре, имахме си шансове, не загубих надежда. Нашите два гола станаха толкова бързо, че беше за мен като нереално. Не можех да осъзная, че сме вкарали. Помня как германците се държаха за главите, а всички останали на стадиона се радваха. Шумът при нашите попадения беше много по-силен, отколкото при техния гол. При попадението на Лечков хората избухнаха сякаш техният отбор е вкарал. Хем се радвах, хем ми се искаше да се ощипя, не можех да го повярвам. Нашите футболисти празнуваха и двата гола пред моята трибуна, но аз бях много нависоко. До края на мача немците замлъкнаха и си седнаха на седалките. Беше огромен контраст.

- Какви бяха емоциите в минутите до последния съдийски сигнал?
- Бях изцяло на тръни, притихнал, исках само да свърши мачът. То май и нямаше много опасни положения, доколкото помня. Стадионът жужеше след втория ни гол до самия край. В такъв момент човек просто не може да осъзнае какво се случва. Всичко му казва, че се е случило нещо мега значимо и епохално даже, но няма как това да го "сдъвчеш" на мига. Не ми се прибираше вкъщи. Исках да гледам нашите как се радват и да остана на стадиона с часове. След 20-тина минути трябваше да потегляме, за да борим трафика.

- Как отразиха победата ни американците?
- Като се прибрахме, веднага пуснах телевизора. Даваха репортаж от мача по спортните новини. Никога няма да забравя коментара: "И ето, че българите вкарват втори гол, благодарение на Лечков, на когото очевидно ударите с глава са му любими". Нали е плешив, а те много обичат такива лафчета американците. Темето му стана хит.

- Успя ли да заспиш същата нощ?
- Много трудно заспах. Емоциите бая време ме държаха. Но нямаше с кой да ги споделя. Затова малко завиждам на хората в България по същото време, защото е било голям неспирен купон. Но и моят късмет е голям, най-големият в живота ми.

- Това ли е единственият път, в който отиде на "Джайънтс Стейдиъм"?
- На световното да. Иначе съм ходил още 2-3 пъти на някакви безинтересни приятелски мачове, както и на мачове по американски футбол. Там играеха двата нюйоркски отбора - "Джайънтс" и "Джетс".

- Можехме ли да достигнем до финала в Америка?
- Съдията много ни поряза срещу италианците. Аз за този мач не съм очаквал да бием. Не, че не можехме. Определено не ни допуснаха до финал, беше очевадно.

- Смяташ ли, че отново може да се повтори нещо подобно на САЩ 94?
- Не. Тогава се получи "перфектна буря" от благоприятни обстоятелства: уникално талантливо поколение; рядка сплав от навиците от соцдисциплината и навременното излизане на Запад и професионалните навици от Испания и Германия; малко късмет (все пак имахме и такъв). Не мисля, че това някога ще се повтори. Можем да имаме обаче някакви единични проблясъци - като Гришо например, или волейбола.

- Ще се класираме ли на Евро 2020?
- Ако случайно стане, ще се представим катастрофално, така че и да се класираме, няма да можем да се радваме.

Статистика

10 юли, Ню Йорк, стадион "Джайънтс Стейдиъм", 72 000 зрители
България - Германия 2:1
Голмайстори: 0:1 Матеус (47 дузпа), 1:1 Стоичков (75), 2:1 Лечков (78)
Съдия: Хосе Кадена (Колумбия)